Какво общо имат Чернобил и Студената война с намалената консумация на диви свине и еленско месо? Колко обезпокоително е тяхното пренаселване?
В очарователните гори на Германия и Австрия свободно се разхождат рошави диви свине с бивни, олицетворяващи живописния чар на европейската пустош.
Въпреки това, скорошно съобщение за пресата разкрива изследване, което сочи скрита опасност, представляваща заплаха както за дивата природа, така и за човешкото здраве под привидно здравия им вид. Тези величествени дивечови животни – някога смятани за деликатес – носят зловеща тайна в месото си – радиоактивен цезий.
Въпреки че откриването на тази обезпокоителна реалност кара учените да обвинят първоначално Чернобилската катастрофа от 1986 г., новото изследване предлага изумително разкритие – заразяването на тези диви свине може да се проследи не само до Чернобил, но и до тестването на ядрени оръжия по време на Студената война ера преди 60 до 80 години, хвърляйки нова светлина върху радиоактивната мистерия.
Разкриване на радиоактивния източник
Известно е, че радиоактивният цезий, опасен страничен продукт от експлозии на ядрени оръжия и производство на ядрена енергия, представлява опасна заплаха за общественото здраве, когато проникне в околната среда.
Катастрофата в Чернобил, която се случва преди 37 години, освобождава значителен импулс от радиоактивно замърсяване с цезий в цяла Европа. Докато по-голямата част от тази радиоактивност произхожда от цезий-137, по-устойчива форма, известна като цезий-135, също се генерира по време на ядреното делене.
С течение на времето нивата на цезий-137 са намалели в повечето дивечови животни, но радиоактивността на дивите свине остава обезпокоително непроменена. Това постоянно замърсяване е довело до това месото им да надвишава нормативните граници за консумация в някои райони, причинявайки спад в лова и допринасяйки за свръхпопулацията на тези животни в цяла Европа.
Любопитни относно непоколебимите нива на радиоактивен цезий, екип от учени, включително Георг Щайнхаузер и Бин Фенг, се впускат в търсене на отговори. Те си сътрудничат с местни ловци и събират месо от диви свине от различни региони в Южна Германия.
Използвайки детектор за гама-лъчи, те щателно измерват нивата на цезий-137 в пробите. За да установят източника на тази радиоактивност, екипът използва сложен масспектрометър, за да сравни съотношенията на цезий-135 към цезий-137, ясен индикатор за източника на замърсяване. По-високото съотношение предполага експлозии на ядрени оръжия, докато по-ниското съотношение сочи към ядрени реактори.
Резултатите не са нищо друго освен изумителни. Зашеметяващите 88 процента от 48-те наблюдавани проби месо надхвърлят германските нормативни граници за радиоактивен цезий в храните. За тези проби с повишени нива изследователите изчисляват, че тестовете на ядрени оръжия от средата на 20-ти век са допринесли между 10 и 68 процента от замърсяването.
В някои случаи количеството цезий единствено от тестове на оръжия надхвърля нормативните граници. Това разкритие предполага, че ядрените опити, проведени по време на ерата на Студената война, са били подценяван източник на радиоактивен цезий в германска почва, допълнително усложнен от неравномерното въздействие на аварията в Чернобил.
Тези замърсители, погълнати от любимата храна на дивите свине, подземните трюфели, са подхранвали тяхната продължаваща радиоактивност, пораждайки опасения относно безопасността на храните за следващите десетилетия.
Последици за екосистемата
Последствията от това изследване се простират далеч отвъд привидно невинните диви свине в Германия и Австрия. Както се подчертава в проучването, замърсяването на тези животни застрашава собственото им благополучие и баварските гори, които обитават.
Фактът, че тези животни вече не се ловуват заради месото им, води до неустойчив растеж на населението, което представлява сериозно екологично предизвикателство. Тъй като радиоактивността продължава да съществува в околната среда и наследството от Чернобил се просмуква още повече в почвата, трюфелите, които служат като основен източник на храна за дивите свине, продължават да бъдат замърсени, поддържайки този смущаващ цикъл.
Проучването, публикувано в рецензирано списание Environmental Science and Technology, подчертава необходимостта от постоянен мониторинг и усилия за възстановяване, за да се намалят рисковете за дивата природа и хората.
Освен това се предупреждава, че бъдещи ядрени аварии или експлозии могат да влошат това замърсяване, застрашавайки безопасността на храните и деликатния баланс на екосистемите за поколения напред.
Източник: InterestingEngineering
