Каналът Истанбул ще бъде дълъг 30 мили и ще струва между 15 и 35 милиарда долара.
Босфора е водещ претендент за титлата най-романтичен воден път в света, разделяйки изключително красивия град Истанбул на неговата европейска и азиатска идентичност.
Какво е геополитическото значение на пролива обаче, което се появи отново в глобалното съзнание през последната седмица. Нахлуването на Русия в Украйна, наред с други неща, доведе до позоваването от страна на турското правителство на член 19 от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. (международно споразумение, което регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи, като дава на Турция пълен контрол върху тях), затваряйки преминаването на военни кораби към Черно море.
Според същия договор, военните кораби на „воюващите“ сили, които вече са отделени от техните бази, имат право да се върнат при тях.
Преди влизането в сила на член 19, Русия изпрати 16 военни кораба през водния път под прикритието, че участват във военни учения.
Да имаш думата по тези въпроси означава да имаш власт поне на регионално ниво. Водните пътища по света са от изключително значение за страните, към които принадлежат – не само геополитически. През Дарданелите и Босфора, които заедно съставляват Турските проливи, всяка година преминава около 4% от световния морски петрол.
Има малко други места в света, които претендират за такива уникално влиятелни географии, независимо дали са естествени или променени от човека. Панамският канал е един от тях, през който годишно минават товари на стойност около 270 милиарда долара.
През март миналата година, когато кораб с дължина 400 метра заседна в Суецкия канал за една седмица, струва на египетското правителство приблизително 90 милиона долара пропуснати приходи от пътни такси.
Близо 12 процента от световната търговия и 30 процента от световния контейнерен трафик минават през Суецкия канал всяка година. Това, че Босфорът е дар от природата за Турция във всеки смисъл на думата, е нещо, което правителството на страната знае много добре. Това е една от причините, заради които президентът Реджеп Ердоган и неговата управляваща партия от години лобират за нов инфраструктурен проект, наречен Канал Истанбул, в най-гъсто населения град в страната.
Проект, който буквално може да промени облика на света и геополитически баланс в него.
Какво представлява Истанбулският канал?
Така нареченият „мега проект“ е изкуствен проток, минаващ от Черно до Мраморно море, разположен на около 18 мили (30 км) западно от Босфора – логистично начинание, което ще превърне един от най-историческите градове в света, в остров.
Обхватът на предложения канал е огромен. Правителствените оценки твърдят, че ще бъде приблизително 30 мили дълъг, около 80 фута дълбок и някъде около 900 фута широк. Изкуственият канал ще започне в северния край на езерото Кючукчекмедже, в западната част на града, и ще продължи на север до язовир Сазлидере, като в крайна сметка ще се свърже с Черно море.
Почвените разкопки биха осигурили достатъчно материал за изграждането на множество острови в Мраморно море, нещо, което правителството желае да направи. Очаква се общата цена на проекта да надхвърли 15 милиарда долара, като според някои оценки цената е над 30 милиарда долара.
Защо Турция иска да построи канал Истанбул?
Каналът е описан от самия Ердоган като един от неговите „луди проекти“.
Проекта започва да набира скорост преди години. По време на пресконференция през 2018 г. министърът на транспорта, морските въпроси и комуникациите на страната, Ахмет Арслан, представи трикратен пример за значението на канала за обществеността – повишена безопасност, модерно развитие на живота и издигане на световния профил на Истанбул.
Правителствените оценки твърдят, че чрез създаването на нови градове по бреговете на канала, зонирането на недвижими имоти ще доведе до близо 10,5 милиарда долара приходи. Значителна част от финансирането за такива проекти за недвижими имоти вероятно ще дойде от китайски и арабски инвеститори, което ще помогне за рестартирането на икономиката, след като валутата на страната се срина през последните години.
Освен това правителството на Ердоган твърди, че Босфорът е пренаселен и опасен. Нов по-лесен за плаване канал би облекчил трафика и ще ни отърве от необходимостта да се справяме с криволичещия Босфор. Освен това ще действа като източник на приходи за страната.
Съгласно Конвенцията от Монтрьо, корабите имат право да преминават през Босфора срещу номинална такса, но често трябва да изчакат, за да го направят когато има голямо задръстване. Турските власти се надяват, че корабите, които желаят да избегнат опашката, ще бъдат повече от готови да платят по-висока такса за това.
Някои от проблемите, които Canal Istanbul може да премахне, наистина си струва да бъдат разгледани. Босфорът несъмнено е твърде оживен. Само през 2021 г. през пролива са минали 38 551 кораба.
Той също е доста труден за преминаване проход и всеки, който е карал какъвто и да е плавателен съд в тези води, знае неговите течения и широки завои. През април 2018 г. малтийски танкер се разби в историческо имение на Босфора, причинявайки щети от над 30 милиона долара.
Но като цяло подобни инциденти са доста редки, като последното голямо бедствие се случва през 1979 г., когато румънски танкер се сблъсква с гръцки кораб, убивайки 41 души и предизвиквайки пожар, продължил дни.
Гласове срещу канала
Опасенията от последиците от изграждането на канала за някои са много по-убедителни от ползите от него.
Политически, изграждането на нов канал означава пълно преосмисляне на ангажимента на страната към Конвенцията от Монтрьо, тъй като новият канал би бил извън правомощията на договора.
Турция разчита на Монтрьо, тъй като той е съставен, за да създаде надеждна рамка относно това кой може да премине през Босфора при различни условия. Без него възможността регионалните участници да използват пролива като начин да вкарат Турция в конфликт значително нараства.
Ердоган се е изказвал многократно, че не е привърженик на договора, казвайки, че администрацията му потенциално може да го преразгледа и да изготви планове за нов, ако сметне това за необходимо.
Мнозина обаче са предпазливи от отварянето на подобна геополитическа черна кутия, тъй като не е ясно как би изглеждало предоговарянето на статуквото.
По отношение на икономическите ползи, критиците обвиняват проекта, че не е нищо повече от гигантско усилие за рента за спасяване на разрушената икономика.
Според еколозите се подготвя бедствие. Босфорът свързва Черно море с Мраморно море и взаимодействието между двете е само частично разбрано. Учените знаят, че по-солена вода от Мраморно море тече на север в дъното на пролива, докато повърхността носи вода от Черно море на юг.
Въвеждането на изцяло нов свързващ маршрут между двете може потенциално да наруши баланса между моретата и да унищожи поддържаните от тях екосистеми. Пълните ефекти от това дори експертите в региона не могат да предскажат.
Докато правителството твърди, че е взело предвид всички потенциалните ефекти на канала върху околната среда, критиците остават скептични и много от турските екологични експерти казват, че не са търсени от правителство, което през годините става все по-малко възприемчиво към външна експертиза.
Логистично проектът е огромен. Изграждането на канала би означавало прорязване на някои от най-гъсто населените части на Истанбул, преконфигуриране на пътища, електропроводи и газопроводи и потенциално елиминиране на 33 милиона кубически метра вода от резервоарите на града.
Състоянието на тези резервоари е особено тревожно и сега. Водоснабдяването на Истанбул, голяма част от което идва от гористи райони на север от града, в най-добрия случай може да се нарече несигурно.
Градът отдавна се бори с водоснабдяването на своите близо 16 милиона жители. Сушите не са рядкост. През януари 2021 г. неговите резервоари съдържат вода, за да снабдят града само за следващите 40 дни. Това не е първият път, когато градът се справя с толкова тънки водни граници и няма да е последният.
Положени са много усилия за планиране на бъдещето на града по устойчив начин. През 2009 г. генералният план за Истанбул е съставен от градската община, оглавявана тогава от същата политическа партия, която сега управлява страната. Идеята е да се ограничи населението на града и да се гарантира, че развитието няма да застраши последните останали зелени площи на север.
Говорейки с National Geographic, Акиф Атлар, градоустройствен специалист от Истанбулската агенция за планиране, обясни, че разпространението на града трябва да се извършва по странична ос.
„Изводът е, че в северната гора не трябва да има повече селища и че водите и културно значимите земи трябва да бъдат защитени. По-нататъшното развитие ще бъде на изток и запад, а не на север.“
Ръководството на страната обаче изоставя тази идея и последвалите ревизии на генералния план значително промениха фокуса и приоритетите му. Сега включвайки канала Истанбул.
Въпреки противоречията около проекта, правителството изглежда се ангажира да го изпълни. Миналия юни Ердоган присъства на церемония по изграждането на мост над река, който ще представлява южния край на канала.
Канали по целия свят
Босфорът споделя икономическата значимост и географската изключителност на Суецкия и Панамския канал, но дотук приликите им свършват.
Без Суецкия канал корабите ще трябва да изминат 5500 мили допълнително, което отнема между една до две седмици. Наличието на Панамския канал спестява на корабите дълго пътуване от 8000 мили около нос Хорн в Южна Америка. Поради тази причина те са съществена част от световната икономика. Изграждането на нов канал само на няколко мили от вече съществуващ няма да доведе до такава полза.
Самите турци не са единни по въпроса. Миналото лято в метрото в центъра на Истанбул се пускат видеоклипове, които показват обширни кадри, заснети от дронове, на града отгоре, снимки на намаляващите северни гори близо до Черно море.
Текстът на клиповете гласи: „Ако каналът Истанбул бъде одобрен, водните резервоари на града ще бъдат застрашени.“ След това видеото поставя зрителя пред избор: „Или каналът, или Истанбул“.
Това е силна кампания срещу канала, продуцирана от местното управление на града, общината, оглавявана от кмета на Истанбул, Екрем Имамоглу, най-известният политически противник на Ердоган.
Сега в обществения транспорт се пускат ярки, дигитални изображения на квартали по крайбрежния канал, осеяни с модерни жилищни комплекси и магазини, сгушени до брега. Видеото говори за бъдещи инвестиции, съживяване на икономиката и повишаване на стандарта на живот.
Политическите и социални разделения, причинени от проекта, вълнуват цяла Турция. Ако каналът Истанбул се превърне в реалност, каквито и последици да има, те ще се усетят и в останалата част на света.
Източник: InterestingEngineering
