Това е само при условие ,че хората достигнат Марс до 2038 г.
През 2010 г., близо 50 години след като президентът Джон Ф. Кенеди предложи изпращането на човек на Луната, президентът Обама предложи 2025 г. за годината, в която НАСА ще приземи хора на астероид.
Само ако беше толкова лесно, колкото беше на Брус Уилис във филма Армагедон.
През 2010 г. това изглеждаше като невероятен, почти невъзможен подвиг. Всъщност дори определянето на времевата линия за кацане на човек на астероид звучеше абсурдно. Десет години по-късно, през 2020 г., NASA Origins, Spectral Interpretation, Resource Identification, Security, Regolith Explorer (OSIRIS-REx) кацна на древен астероид, известен като Bennu, за да събере прах и камъчета от повърхността, за да ги донесе на Земята през 2023 г.
Сега, във вълнуващи новини, ракетни учени прогнозират, че човешките космически мисии до Астероидния пояс могат да се осъществят в рамките на 50 години, при условие че хората достигнат Марс до 2038 г.
Това означава, че на тези човешки кацания върху други небесни обекти – отвъд Луната и Марс – могат да станат свидетели много от нашите съвременници.
Учените – Джонатан Джианг, ръководител на групата и главен учен в JPL (Лаборатория за реактивни двигатели) в Пасадена, и колегите му – публикуваха своите открития в проучване, озаглавено „Въздействието на икономическите ограничения върху прогнозирания период от време за изследване на дълбокия космос с екипаж“, което е в момента в процес на партньорска проверка.
Техният модел се основава на икономически анализ на скоростта, с която космическите бюджети се увеличават с течение на времето и скоростта, с която технологията е напреднала от началото на космическата ера.
В търсене на други светове
Джианг казва за IE, че един от факторите за провеждане на проучване за изследване на дълбокия космос и мисии с екипаж до други светове е снимка на Земята, направена от Марс от марсохода Curiosity на НАСА.
„Това е малка точка, заобиколена от тъмнина. И нашето сегашно разбиране за физика ни казва, че сме хванати в капана на тази малка точка с ограничени ресурси и климатични вариации. И рано или късно това ще е опасност за нас“, казва Джианг.
Джианг смята, че въпреки нашата технологична мощ, хората се „държат като деца“. Ако друга цивилизация посети Земята, те биха били изненадани да видят хора, носещи оръжия, за да участват в битка и да се убиват един друг.
Опасенията за пренаселеността, борбата за ресурси, възможността за ресурсни войни и дори евентуално изчезване на вида ни водят до това, че някои се опитват да развият колонии в космоса и да намерят нови домове извън нашия свят.
Тези, които предлагат това като решение, смятат, че развиването на колонии в други светове би гарантирало дългосрочното оцеляване на хората от всякакви бедствия, които биха могли да сполетят родната планета.
Джианг споменава предупреждението на професор Стивън Хокинг, че хората трябва да напуснат Земята през следващите 200 години, ако искат да оцелеят.
Физикът вярва, че животът на Земята рискува да бъде унищожен от астероиден удар, избягал AI или извънземна инвазия. Той също така добавя, че пренаселеността, човешката агресия и изменението на климата могат да накарат човечеството да се самоунищожи.
Хокинг вярва, че е твърде рисковано да се поставят яйцата на цялото човечество в една кошница и че бъдещите поколения трябва да изковат нов живот в космоса.
Предприемането на подобни мисии обаче би изисквало ефективно планиране, което има няколко важни фактора.
Икономически фактори
Настоящото проучване за първи път се задълбочава в бюджета на НАСА от създаването й през 1958 г.
В тази крива има три пика, съответстващи на значително увеличение на разходите.
Първият пик настъпва, когато Съединените щати и Съветският съюз са силно ангажирани в космическата надпревара.
Вторият може да се види през 90-те години на миналия век – относно решението за партньорство с частния сектор за разработване на заместител на космическата совалка. През 1989 г. Буш-старши обявява това, което става известно като Инициатива за изследване на космоса. Той насърчава подписването на нова търговска космическа политика. През 1991 г. той подписва споразумение с Русия за сътрудничество на МКС.
Следващият пик е през 2018 г. – резултат от публикувания от американското правителство, „Националния доклад за космическите дейности“, в който се споменава програмата Артемида за връщане на хората на Луната и изпращането им на Марс.
„Бюджетът, отпуснат от правителството на САЩ за военните, е 801 милиарда долара. Бюджетът на НАСА за мирно изследване на космоса е само 24 милиарда долара. Това означава, че повечето от нашите ресурси, разузнаване, технологии и пари се използват за разработване на оръжия, които ще убият други хора“, казва Джианг.
Технологичен прогрес
Вторият фактор, който се взема предвид, е технологичният напредък.
Според документа имплицитно се предполага, че технологиите, свързани с изследването на космоса, ще продължат да се развиват с бързи темпове, като по този начин ще продължат по-нататъшните изследвания и разработки.
Изследването измерва технологичния растеж, като отчита броя на научните статии, публикувани за изследване на дълбокия космос в САЩ всяка година. След това това се използва „като прокси, за да се прецени общото технологично ниво на авангардни разработки в тази сложна област“.
Тъй като технологията и производителността се подобряват, се очаква да се намалят разходите за трудоемки строителни процеси, като по този начин се намаляват инвестициите, необходими за бъдещи човешки мисии в дълбокия космос.
„Изследването на дълбокия космоса е повлияно от инвестиции в национален или международен мащаб – което означава, че бюджетите винаги ще влияят върху изпълнението на програмите за космически полети. В същото време ние също обмисляхме други пречки – компютрите бяха използвани за симулиране на възможността за ядрени войни, изменение на климата и огнища на пандемия, които биха могли да забавят напредъка“, казва Джианг.
Луна, Марс, астероиден пояс, Юпитер, Сатурн – в този ред
Последният използван фактор е радиусът на човешката дейност извън Земята. Луната е най-близкото небесно тяло до Земята и астронавтите вече са изминали това разстояние с доказана технология за космически кораби – кацане върху тяло на разстояние от 0,0026 астрономически единици.
Следващата стъпка ще бъде лунна база – мисията на НАСА, Артемида, и Програмата за изследване на Луната през 2020-те години. Създаването на база на Луната ще играе важна роля в подготовката за мисиите с екипаж до Марс.
Тогава хората биха могли да достигнат Марс около 2037 г., момент, в който радиусът на човешката дейност ще се увеличи до 0,3763 AU.
Ако приемем, че тази мисия е успешна, на Марс може да бъде създадена база за подпомагане на допълнителни програми за изследване на други небесни тела в Слънчевата система.
Според изданието, ако всичко върви добре, хората могат да кацнат на астероиди през 2073 г., Юпитер през 2103 г. и Сатурн през 2132 г. Според екипа „Резултатите досега предполагат, че световете на нашата Слънчева система скоро ще бъдат в рамките на нашия обхват“.
И все пак в това уравнение има твърде много променливи и неизвестни, така че всичко може да се промени … освен посоката.
Източник: InterestingEngineering
