Впечатляващото Aurora Borealis е причинено от заредени частици от Слънцето, взаимодействащи с магнитното поле на Земята, но какво, ако нямаше Слънце, може ли все пак да има полярно сияние?
Това изглежда са наблюдавали астрономите, използващи космическия телескоп Джеймс Уеб на НАСА, след като са открили обект, показващ вероятно полярно сияние като познатото Северно сияние на нашия свят.
Въпросният обект е кафяво джудже, по-голямо от Юпитер, но по-малко от звезда, известно като W1935, и за разлика от всички планети в нашата слънчева система, които изпитват полярни сияния, това е изолиран обект в космоса без близка звезда, която да създаде такова.
„Това е неочаквано откритие, защото кафявото джудже е студено и му липсва звезда-домакин; следователно няма очевиден източник на енергия, който да загрява горната му атмосфера и да накара метана да свети“, пише НАСА.
Констатациите се представят на 243-тата среща на Американското астрономическо общество в Ню Орлиънс тази седмица. За да се опита да обясни мистерията на инфрачервеното излъчване от метан, екипът се обръща към нашата слънчева система.
„Метанът в емисиите е често срещана характеристика на газови гиганти като Юпитер и Сатурн. Нагряването на горните слоеве на атмосферата, което захранва това излъчване, е свързано със сиянията.“
На Земята енергийните частици, които създават Северното сияние, каскадно се спускат в нашата атмосфера по линиите на магнитното поле близо до полюсите на Земята, сблъсквайки се с газови молекули и създавайки магични, танцуващи завеси от светлина.
Юпитер и Сатурн имат подобни аврорални процеси, които включват взаимодействие със слънчевия вятър, но те също получават аврорални приноси от близки активни луни като Йо (за Юпитер) и Енцелад (за Сатурн).
НАСА казва, че сиянията на изолирани кафяви джуджета като W1935, където липсва звезден вятър, който да допринесе за авроралния процес и да обясни допълнителната енергия в горните слоеве на атмосферата, необходима за емисиите на метан, са „мистерия“.
Екип, ръководен от Джаки Фахърти, астроном от Американския музей по естествена история в Ню Йорк, използва телескопа Webb, за да изследва 12 студени кафяви джуджета. Сред тях е и W1935 – обект, който е открит от гражданския учен Дан Каселдън.
Екипът предполага, че или неотчетени вътрешни процеси като атмосферните явления на Юпитер и Сатурн, или външни взаимодействия с междузвездна плазма или близка активна луна, могат да помогнат за обяснението на емисиите.
Източник: GoodNewsNetwork
