Учените откриват огромна хидротермална система, богата на водород, под морското дъно в западната част на Тихия океан. Системата е изследвана с помощта на пилотируемия подводен апарат Fendouzhe.
Системата предлага нов поглед върху дълбоководната серпентинизация – процес, при който богатите на желязо и магнезий скали реагират химически с водата, образувайки серпентинови минерали и освобождавайки водород.
Учените от Института по океанология на Китайската академия на науките (IOCAS) разкриват, че системата е от решаващо значение за разбирането на вътрешните процеси на Земята и условията, които може би са допринесли за възникването на живота.
Сто пъти по-голям от Изгубения град
Изследователите разкриват, че хидротермалното поле Кунлун – тектонично активно място, разположено на около 80 километра западно от падината Мусау на Каролинската плоча – се състои от 20 големи депресии на морското дъно (някои от които с диаметър над един километър), групирани като рояк тръби, група вертикални или стръмно наклонени цилиндрични скални структури, които извличат течности или газове от вътрешността на Земята.
Общата площ е 11,1 квадратни километра, т.е. над сто пъти по-голяма от Изгубения град, уникално дълбоководно хидротермално поле, разположено на масива Атлантида, част от Средноатлантическият хребет.
„Системата Кунлун се отличава с изключително високия си водороден поток, мащаб и уникална геоложка обстановка“, казва проф. Сун Вейдон, автор на проучването. „Това показва, че генерирането на водород, предизвикано от серпентинизация, може да се случи далеч от средноокеанските хребети, което оспорва дългогодишните предположения.“
Проучени са по-големите кратери
Публикувано в Science Advances, проучването разкрива, че четири от по-големите кратери са били проучени с помощта на пилотирания подводен апарат Fendouzhe и имат стръмни стени, подобни на тези на кимберлитовите тръби, с дълбочина до 130 метра.
В по-малките ями на дъното на тези тръби са наблюдавани екосистеми. Концентрациите на водород от ~5,9 до 6,8 милимола на килограм в хидротермалните течности са получени на място с помощта на Раманов спектър.
Въз основа на картиране на зоната на изтичане и анализ на скоростта на потока, годишният поток на водород в полето Кунлун се оценява на 4,8 × 10¹¹ mol/year, което представлява поне 5% от глобалното абиотично производство на водород от всички подводни източници — значителен принос за една единствена система, според прессъобщението.
Геоложките характеристики сочат, че хидротермалната активност е преминала през няколко етапа на развитие: първо изригвания, предизвикани от газ, последвани от продължителна хидротермална циркулация и отлагане на минерали, според съобщението.
„Особено интригуващ е неговият екологичен потенциал“, казва проф. Сун. „Наблюдавахме разнообразен дълбоководен живот, който процъфтява тук – скариди, раци, анемони и тръбни червеи – видове, които може би зависят от химиосинтеза, захранвана с водород.“
Изследователите твърдят, че това откритие предоставя естествена лаборатория за изучаване на връзките между емисиите на водород и появата на примитивен живот. Смята се, че алкалните, богати на водород течности като тези в Кунлун отразяват химичната среда на ранната Земя.
Изследователският екип твърди, че хидротермалната система Кунлун не само разширява знанията ни за дълбоководните водородни процеси, но и отваря нови пътища за идентифициране на неизползвани подводни водородни ресурси.
Източник: InterestingEngineering
