Bulatsa (Ръководство на въздушното движение) е създадено на 3-ти февруари 1969 г. с Решение №37 на Министерски съвет. Като самостоятелна организационна структура на Държавно стопанско обединение „Българска гражданска авиация“, Дирекцията „Ръководство на въздушното движение“ (РВД) има за основна задача осигуряването и обслужването на въздушното движение във въздушното пространство на Република България.
Ръководителите на полетите са там, за да съдействат на екипажите да изпълнят полета си по план от летището на излитане, по набелязания предварително от тях маршрут и височина, до летището за кацане. Това се случва както при нормални условия, така и в условия на извънредни и аварийни ситуации.
Ще Ви срещнем с един от тези хора, за да разберем заедно колко дълъг е пътят до контролната кула, кои са най-големите предизвикателства в работата и какво е да работиш, знаейки че нямаш право на грешка. Наш гост е Виктория Бенли – Ръководител на полети, Bulatsa.
Здравейте, Виктория! Изключително удоволствие е за нас, че днес сте наш гост. Разкажете малко повече за себе си на нашите читатели.
Здравейте! Казвам се Виктория Бенли. Започнах своята кариера в РВД в далечната 2005 година в град Бургас. За това време успях да се обуча и работя на всички работни места за един ръководител полети, а именно – кула, подход и контрол.
Как избрахте ръководител полети за своя професия? Какви качества и умения са нужни, за да започне човек работа за Bulatsa?
Може да се каже че съм закърмена с авиацията, така че пред мен никога не е стояла друга алтернатива. Винаги съм знаела, че ще се занимавам с това. Разбира се през годините, преминавайки през различните възрасти, съм искала да бъда и стюардеса, пилот, но не съжалявам за избора си.
Относно уменията – в нашата професия е много важно екипната работа. Ние сме един организъм, който взаимодейства постоянно, като се започне от колегата до теб на работното място, тези на съседните сектори и стигнем до съседните държави и колегите ни там. Освен това Ръководителят на полети трябва да може да работи под напрежение и да взима бързо решения. Мултитаскингът е в основата. Обичам да казвам, че това е занаят, а не професия!
Дори и днес тази професия се приема като традиционно мъжко призвание. Как преди почти 20 години една жена успява да разчупи този стереотип? Кои бяха най-големите предизвикателства, които трябваше да преодолеете?
О, да това беше приемано за типично мъжка професия. Може би това също ме привлече, исках и имах стимул да се докажа, да разчупя стереотипа. Дълго време, около 12 години, нямаше прием, за нашата длъжност. Имах големия късмет да обявят подбор, докато още учех магистратура. Имаше само 6 места за кула Бургас. Нямах друга опция, а и не се знаеше кога ще имаме пак шанс. Когато започвах работа в РВД бяхме 5-6 жени в цяла България. Попаднах на страхотен екип и хора. Разбира се през годините някои са се съмнявали и са ме подценявали, но това ме е амбицирало дори още повече.
Променена ли е ситуацията днес? Каква част от хората, грижещи се за безопасността на нашето въздушно пространство са жени?
Към днешна дата вече сме около 10-20 % жените ръководители на полети. Постоянно има подбори и се търсят хора, за да можем да отговорим на предизвикателствата с непрекъснато повишаващия се трафик. Няма разделение и има голяма приемственост, колегите са все по-млади, атмосферата е чудесна.
Какво точно включва Вашата работа? Как преминава един Ваш ден?
Трудно ми е да опиша един работен ден. Работата е много динамична и всеки ден е различен. Когато отиваме на смяна първо правим брифинг – запознаваме се с обстановката – метео, ограничения във ВП, изправност на техническите средства и други особености. След това виждаме графика си за деня – на кой сектор сме разпределени и как работим по часове. Обикновено сме 2 часа на радара и час почивка. Ние обслужваме всички въздухоплавателни средства над територията на България. Грижим се за безопасното им преминаване, тоест търсим и решаваме потенциални конфликти.
Какво е да работиш знаейки, че нямаш право на грешка? Имали ли сте инфарктни моменти в работата си през всички тези години?
Инфарктните моменти са част от работата ни. Във всеки един момент може да стане нещо непредвидено – от болен пътник на борда до техническа неизправност на самолета или техниката и трябва да се взимат бързи решения. Имала съм всякакви ситуации – болни пътници, загуба на радарна картина, а преди дни стана срив на радарите при едни от нашите съседи и трябваше да задържим във въздушното си пространство всички самолети захождащи за там. Адреналина винаги присъства.
Динамиката във Вашата работа е изключително висока. Работите на смени, а натоварването е огромно. Как успявате да съчетаете професията на ръководител полети и ролята на майка и съпруга в ежедневието Ви?
Ами трудно е, много е трудно, но не сме единствените работещи жени. По принцип смятам, че е трудно за всяка работеща жена, без значение в коя сфера. Смятам, че отговорът е индивидуален и специфичен за всяка жена, семейство и ситуация. Понякога накланяме тежестта в едната посока, в друг момент от живота си – в друга. Още търся златната среда. На този етап се старая детето да не страда от липсата ми.
И детето и работата ми ме научиха да бъда по-гъвкава, изобретателна, вършеща по много неща. Развих умения, които досега нямах. Мислех, че съм търпелива, но вкъщи е истинското училище за търпение.
Кое се управлява по-лесно полет по време на буря или дете в момент на истерия? Как успявате да се справите и с двете?
Добър въпрос. Истината е, че с дете в истерия трудно се справям, за това няма обучение, няма тренажори … никъде не се тренира и учи.
Какво Ви носи работата като ръководител полети? Коя е най-голямата мотивация за Вас в професията Ви?
Най-голямата ми мотивация е естеството на самата работа, смисълът, който носи и удовлетворението, което изпитвам след добре свършената работа. Разбирайки естеството, осъзнавам нашият принос. Винаги имам възможност да се развивам и уча. Средата е динамична и постоянно се мени, както и документите, с които работим. Никога не е скучно, решаването на проблеми, с които помагам на целият екип да достигне до целта – безопасност, също ме мотивира.
Кои са трите думи, с които бихте описали работата си?
Отговорност, концентрация, екипност!
Благодаря Ви за този разговор! В края какво послание бихте отправили към читателите на Лидер.БГ?
И аз Ви благодаря за вниманието. Бих им казала да не се отказват и да преследват целите си. Няма невъзможни неща!
