За първи път китайски астронавти са демонстрирали технология за изкуствена фотосинтеза в орбита. Те успешно са провели експерименти, които имитират фотосинтеза, превръщайки въглероден диоксид и вода в кислород и съставки на ракетното гориво.
Тази разработка е важна стъпка към дългосрочното изследване на космоса, тъй като демонстрира потенциала за производство на основни ресурси в космоса.
South China Morning Post (SCMP) съобщава, че експериментите са извършени от настоящия екипаж на Shenzhou-19 на борда на космическата станция Tiangong.
12 експеримента на борда на космическата станция
Кислородът е от съществено значение за оцеляването на човека. Освен това транспортирането на достатъчно кислород за продължителни космически мисии е изключително скъпо и логистично сложно.
Поради тези причини Китай провежда експерименти за производство на кислород на място в космоса за дългосрочно човешко изследване и обитаване.
Китайските изследователи започват своето изследване на „извънземната изкуствена фотосинтеза“ през 2015 г. Според Китайската пилотирана космическа агенция (CMS) са проведени серия от 12 експеримента в рамките на апарат с форма на чекмедже в орбита.
При тези експерименти са използвани полупроводникови катализатори за преобразуване на въглероден диоксид и вода в кислород и етилен. Етиленът, който е въглеводород, има потенциала да служи като гориво за космически кораби.
„Тази технология имитира естествения процес на фотосинтеза на зелените растения чрез инженерни физични и химични методи, като използва ресурсите на въглероден диоксид в затворени пространства или извънземни атмосфери за производство на кислород и горива на въглеродна основа“, съобщава китайската държавна телевизия CCTV.
„Очаква се работата да осигури критична техническа подкрепа за оцеляването на човека и изследването на космическото пространство“, се казва още в съобщението.
Новото устройство на Китай изисква по-малко енергия
Тази нова технология демонстрира ефективна работа при температура и налягане на околната среда, за разлика от конвенционалните методи, които изискват екстремни условия.
Според SCMP тази технология предлага гъвкавост при производството на продукти. Устройството притежава дизайн, който улеснява модернизацията в орбита, позволявайки научни изследвания на различни катализатори и реакции.
Посредством манипулиране на катализатора технологията демонстрира способността да произвежда разнообразни вещества, включително метан, етилен (за двигателни приложения) и мравчена киселина (прекурсор за синтез на захар).
Това постижение е ценно за дългосрочното изследване на космоса, тъй като дава възможност за самодостатъчност и подпомага мисии като кацане на Луната с екипаж до 2030 г.
Подобно на САЩ, Китай също има амбициозен план за кацане на астронавти на лунната повърхност преди 2030 г. Тази мисия ще изисква значителен технологичен напредък във всички области, включително проектиране на космически кораби, задвижващи системи, системи за поддържане на живота и роботика.
Това не е всичко. Китай представя смели планове за изграждане на Международна лунна изследователска станция (МЛИС). Този проект се ръководи от Китайската национална космическа администрация (CNSA) в сътрудничество с Роскосмос (Руската космическа агенция).
Изграждането на МЛИС – вероятно между 2028 и 2035 г. – ще включва значително човешко присъствие на Луната. Тъй като в лунната среда липсва въздух за дишане, поддържането на човешко присъствие на Луната изисква надеждна система за поддържане на живота.
Ето защо това постижение е изключително важно, за да може Китай да реализира основните си цели в бъдеще.
Източник: InterestingEngineering
