Sfera Technologies e българска компания, която събира спътникови данни по поръчка за управление и оптимизиране на бизнес – спедиторски фирми, земеделие (здравето на посевите), застраховане (за оценка на щетите от природни бедствия), за климатични промени, за сигурност, за управление на градския транспорт. Компанията, известна повече с името на продукта си HomePort, създава блокчейн приложение, което да реши казуса с ръководството и събирането на данни от спътниците от наземни станции.
Основателят на Sfera Technologies и неговият екип работят и върху малък спътник „Ефир“. Те са основатели и на сдружението на българските космически инженери SAT-1.
Sfera Technologies е член на BESCO – Българската стартъп асоциация.
Днес наш гост е основателят на Sfera Technologies – Здравко Димитров.
Здравейте, г-н Димитров! За нас е удоволствие, че днес сте наш гост. Кога започнахте да се интересувате от космическите технологии? Космосът Ваша страст от дете ли е или интересът Ви към него се зароди по-късно?
Винаги съм имал интерес към Космоса и звездите, но желанието ми сериозно да се впусна в космически изследвания дойде по-късно. Около 2011 година бързо започнаха да навлизат по-достъпни спътникови технологии – т.нар. CubeSats, които университети и частни компании можеха да си позволят да изпращат в орбита. Тогава разбрах, че овладяването на Космоса вече не е запазена територия само за големи космически агенции, и че се отварят невероятни нови хоризонти за малки компании да излязат в орбита. Тогава започнах и да се занимавам с космически дейности.
Как се стигна до създаването на Sfera Technologies и какви проблеми идва да реши?
Компанията е спин-оф на нестопанското сдружение Инициатива САТ-1. С колеги инженери създадохме САТ-1 с идеята да помагаме на български университети да конструират и изпращат свои спътници в Космоса. Първият такъв спътник, по който почнахме да работим в сдружението, се казваше ЕФИР. Целта му беше да демонстрира способности за наблюдение на Земята. В рамките на разработката му с част от колегите създадохме архитектура за по-ефективно получаване и разпределяне на спътникови данни. Преценихме, че решението има много голям комерсиален потенциал и така се появи Sfera Technologies, чиято мисия е да създава такива инфраструктури. В рамките на Sfera Technologies развиваме на комерсиална основа иновацията, която създадохме в нестопанското сдружение.
Какво представлява приложението Homeport? Как всъщност работи то?
Най-просто казано, HomePort е система за ефективно доставяне на спътникови данни.
В една платформа интегрираме наземните станции, т.е. антените, които приемат данни от спътници, с интерфейс за купуване и използване на тези данни. Ако вие например имате ферма и искате да наблюдавате посевите си, можете да зададете координатите на вашите ниви в приложението, да изберете какви данни да получавате за тях и колко често, и системата след това ще ви доставя данните от избрания източник. Същото могат да правят компании в почти всеки сектор – от застраховане и финанси до отбрана и сигурност.
Трябва да отбележа ключовото диференциране между нас и други подобни платформи – ние разполагаме със собствена мрежа от наземни приемни станции, които получават данните директно от спътниците. С това спестяваме време и средства на крайния клиент, но в същото време помагаме и на компании със свои спътници по-бързо да намерят потребители за данните.
Блокчейн елементът осигурява доверие във функционалността на всички системи по веригата за доставяне на данни, както и за връзките с наземните станции и разпространението на данните. С това създаваме допълнителна сигурност, особено за потребители на по-чувствителни данни като сектора на отбраната.
В кои сфери могат да намерят приложение спътниковите данни събрани от Вас?
Платформата ни е агностична и се стремим да стане максимално полезна за всички сектори. Интересен е застрахователният сектор, където се очаква значителен растеж в разходите за спътникови данни в следващите 10 години. Със зачестяването на природните бедствия застрахователите имат нужда от по-бързи и ефективни начини за оценка на риска, както и за последиците от бедствия. Спътниковите данни са перфектни и в двата случая, особено за т.нар. параметрични застрахователни продукти. Но, разбира се, данните са полезни и за много други сектори, като нефто- и газодобив, логистика и транспорт, строителство, градско планиране, опазване на околната среда, наблюдение на въглеродни емисии, гранична сигурност и още много.
HomePort цели да улесни достъпа до всякакви типове данни – мултиспектрални и хиперспектрални, радарни (synthetic aperture radar) и други, така че се стремим да обхванем възможно най-голяма потребителска маса.
Колко дълъг беше пътят от възникването на идеята до нейната реализация? Кои бяха най-големите препятствия, които трябваше да преодолеете?
От идея до реализация под формата на прост прототип стигнахме относително бързо, може би в рамките на няколко месеца. Но докато основната идея си остана същата, продуктът еволюира значително с времето, като фокусът ни беше първоначално върху това да предоставяме приемни станции под наем на компаниите, които експлоатират спътници, с което да им спестяваме разходи. Но преценихме, че в крайна сметка тези компании искат да продават данните от своите спътници, а не просто да ги получават. Така решихме да разработим и по-широк хоризонт за платформата, и да започнем да предлагаме и самите данни на потребители. По този начин решаваме два проблема – намираме клиенти на компаниите-оператори на спътници за данни и даваме на потребителите на данни по-ефективен канал за купуване на данни.
Близо ли сме до момента, в който космосът от едно далечно, непознато и мистериозно място, ще се превърне в част от нашето ежедневие?
Не мисля. Технологиите вече ни позволяват по-лесно да достигаме до Луната и Марс, и да изстрелваме хиляди спътници в орбита около Земята. Но това е собственият ни „квартал“, който ни е относително добре познат. Все още не сме достигнали никакви планети и звезди извън собствената ни Слънчева система, и нямаме технологичната възможност да го направим достатъчно бързо. Дори да можехме да пътуваме със скоростта на светлината, щяха да са необходими хилядолетия, за да обиколим собствената си галактика. Можем да наблюдаваме останалата част от Вселената чрез телескопи като Джеймс Уеб, но дори с тези наблюдения придобиваме съвсем бегла представа какво се крие в дълбините на Космоса. Така че той ще си остане също така мистериозен в обозримо бъдеще – стига в следващите години да не постигнем революция в технологиите за задвижване и не създадем т.нар. wrap drive, който за момента е на границата между теория и научна фантастика.
Какво е да си космическа компания в България?
Не е лесно. Има дефицит на кадри, дефицит на финансиране и техническа подкрепа. В повечето страни-членки на Европейската космическа агенция има Бизнес-инкубационни центрове (ESA BIC), които осигуряват техническа оценка на проекти в ранен етап, както и малко начално финансиране, например до около 50 000 евро. Малкото космически компании у нас, сред които сме и ние, стъпват на комбинация от креативност, много висока мотивация и амбиция, изстрели в тъмното и сборния опит на българи, работили или учили в чужди космически индустрии. Разбира се, съществуват и инструменти за подкрепа като PECS, които станаха една идея по-приветливи за стартъпи. Трябва да се отбележи, че все още вътрешен пазар за космически продукти и услуги почти няма, с изключение например на спътниковите данни, които очакваме да почнат да навлизат по-усилено в близките 2-3 години.
Близо ли са хората до осъществяване на вечния си стремеж към завладяването на космоса и може ли България да бъде част от това?
Ако не създадем много по-ефикасен начин за придвижване на големи разстояния в достъпна времева рамка, както гореспоменатия warp drive, не. Но в близките години е съвсем възможно да направим една от най-важните стъпки в тази насока, а именно построяването на бази на Луната и установяването на постоянно човешко присъствие там.
Частни компании вече разработват методи за извличане на кислород и полезни минерали от лунната почва; има редица инициативи за изграждане на комуникационна инфраструктура. Работи се по и орбиталната станция Lunar Gateway. Но най-важното е, че „сметката излиза“, когато говорим за човешко присъствие на Луната. Полетът дотам и обратно трае няколко дни – за сравнение, товар кораб от Китай се нуждае от поне месец, за да достигне до Европа. Т.е. Луната лесно може да се интегрира логистично със земната икономика при наличието на подходящи технологии, а те вече са на хоризонта (напр. Starship).
България също може да се включи в „интегрирането“ на Луната, стига да има амбицията. Основните ни сектори са добив и енергетика, така че имаме експертиза, финансов ресурс и опит, които с известно усилие бихме могли да впрегнем и преработим за усвояване на Луната.
Какъв съвет бихте дали на всички млади хора с иновативни идеи, които се страхуват или не знаят как да направят първата крачка към тяхното осъществяване?
Просто да се впуснат и да се учат в движение. Когато започнах да се занимавам с Космос, не знаех абсолютно нищо за спътници и имах нула инженерни познания. С времето научих страшно много – разбира се, допускайки доста грешки по пътя – но в крайна сметка намерих своя път и не мисля, че нещо може да ме отклони от него. Нека се хвърлят в дълбокото и да се учат от опит. Живее се веднъж!
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили на нашите читатели?
Да мечтаят повече и да реализират мечтите си, каквито и да са те!
