На 10-ти декември преди 120 години са връчени първите Нобелови награди, включително първата такава по физика, за откриването на рентгеновите лъчи.
Алфред Нобел, шведски химик, инженер, поет и индустриалецът, изобретил динамита, урежда в завещанието си пари за създаване на фондация в чест на „тези, които са предоставили най-голямата полза на човечеството“.
Той завеща пари за присъждане на 5 отделни награди – по физика, химия, медицина, литература и мир – които се считат за най-престижната чест за всеки в тези области.
Всеки награден получава златен медал, диплом и 10 милиона шведски крони (около 1,1 милиона долара).
От 975 нобелови лауреати, посочени от 1901 г. насам, 28 са организации, а 58 са дадени на жени, включително физикът и химик Мария Кюри, която печели два пъти. Съпругът на Кюри споделя една от наградите й – за физика – а дъщеря им, Ирен Жолио-Кюри, получава своя собствена Нобелова награда по химия, за работата си по радиоактивността.
Друг химик, Лайнъс Полинг, е единственият човек, който печели две несподелени Нобелови награди – една за химия и награда за мир от 1962 г.
Най-младият лауреат е 17-годишната Малала Юсафзаи, която спечели наградата за мир през 2014 г. Други забележителни лауреати на наградата за мир са Ануар Садат и Менахем Бегин, Лех Валенса, Мартин Лутър Кинг-младши, Дезмънд Туту и Джими Картър.
Швейцарският Международен комитет на Червения кръст е единственият 3-кратен носител на Нобеловата награда, като е получил награди за мир през 1917, 1944 и 1963 г. Освен това съоснователят на хуманитарната институция, Анри Дюнан, печели първата в историята награда за мир през 1901г.
През 2020 г. две жени, Дженифър Дудна и Еманюел Шарпентие, съвместно си поделиха Нобеловата награда по химия, като станаха 6-ата и 7-ата жена (след мадам Кюри), която спечели тази категория, за тяхното „разработване на метод за редактиране на генома – известен като CRISPR.“
През 1969 г. се появява допълнителна наградна категория за икономика, след като Bank of Sweden започна да предоставя финансиране за нея. Но не всяка категория се присъжда ежегодно.
По време на световните войни, наградите са били рядкост, а когато Нобеловият комитет не счита, че някой е постигнал степента на постижение през предходната година, не се присъжда Нобел. Това се е случвало 49 пъти.
САЩ е родината на най-много носители на Нобелова награда по целия свят – около 30% – следвани от Обединеното кралство, Франция и Германия, където през 2-годишен период Адолф Хитлер не разрешава на трима лауреати (един по медицина и 2-ма химици) да приемат наградите си.
Борис Пастернак, лауреат на Нобелова награда за литература за 1958 г. (за Доктор Живаго), също беше принуден от Съветския съюз да откаже наградата.
Източник: GoodNewsNetwork
