Непалски ветеран от британските операции в Афганистан стана първият човек с двойна ампутация над коляното, изкачил най-високата планина в света.
Хари Буда Магар, който живее в Кентърбъри, достигна върха в 15:00 ч. миналия петък, след като започна изкачването на 17-ти април – 13 години след деня, в който губи краката си при експлозия на IED.
Всеки, който познава историята на военните действия, е чувал за почти митичната храброст и изключителност на гурките. Хари е един от тези хора — гурка е исторически термин за непалски воин и модерен правен термин за непалски чуждестранен боец, който не се счита за наемник според Женевската конвенция.
Знаейки за изключителния боен дух, смелост и жертвоготовност на гурките, постижението на Хари може би е очаквано, въпреки че той със сигурност не се е чувствал така преди 13 години, борейки се с алкохолизма и депресията.
„Израснах в Непал до 19-годишната си възраст и видях как се отнасят с хората с увреждания в тези отдалечени села“, казва той. „Много хора все още смятат, че увреждането е грях от предишен живот и ние сме бремето на земята. Аз самият вярвах в това, защото това е, на което бях учен. Така израснах.”
Той се опитва да се самоубие два пъти, но в крайна сметка решава вместо това да изкачи Еверест. Преди това трябва да се пребори с някои законови пречки, преди да успее да се справи с планината, която е толкова висока, че дори птица не може да я прелети.
Правителството на Непал забранява на хора с увреждания да се опитват да изкачват Еверест. Всяка година достатъчно хора умират по време на пътуването и властите не виждат причина да рискуват още. Но Хари успява да преодолее това препятствие и да се подготви за истинското търсене.
PA News е в базовия лагер на Еверест, след като Буда Магар, подкрепен от неговия изцяло непалски екип, завършва спускането си от върха.
„Всичките ми якета бяха напълно замръзнали“, казва той. „Всичко беше замръзнало. Дори нашата топла вода, сложихме гореща вода в термоса и тя също беше замръзнала и не можехме да я пием.“
Той използва различни взаимозаменяеми протези за изкачването, които включват някои оборудвани с ледени шипове, а други с прикрепени планински обувки.
Завършвайки мисията, Буда Магар казва, че иска да се върне на мястото в Афганистан, където е загубил краката си, за да каже „Благодаря“, защото ако все още имаше краката си, никога нямаше да изкачи Еверест.
Източник: GoodNewsNetwork
