Напрежението в света се покачва, но се оказва, че това далеч не е характерно само за геополитическите отношения между държавите. В Южна Калифорния учени са документирали ожесточени сблъсъци между съперничещи си суперколонии от мравки, като според оценките им броят на жертвите достигна милиони всяка година. Въпреки че конфликтът се развива в много по-малък мащаб и не изпълва социалните медии, мрачните прилики с човешките войни са стряскащи за някои учени.
В основата на този конфликт са аржентинските мравки (Linepithema humile). Този вид мравки е силно териториален и склонен към агресия към други видове насекоми. Както предполага името им, тези мравки произхождат от Южна Америка, но от XIX век, а може би и преди това, видът се е разпространил по целия свят чрез международната търговия.
Попадането на малък брой мравки в тези отдалечени части на света прави популацията им много по-малко генетично разнообразна. Според едно от научните обяснения това е намалило различията в химическите сигнали, чрез които мравките се разпознават. Така мравки от различни гнезда са могли да се възприемат като членове на една и съща колония, вместо като врагове. Тъй като са спрели да се бият и избиват помежду си, много гнезда със собствени царици са се слели в една огромна кооперативна „суперколония“, разпростряна върху обширни площи земя.
Тази необичайна форма на социална организация е известна като униколониалност. Макар учените да са установили някои от механизмите, които я обуславят, еволюционният ѝ произход все още не е напълно изяснен.
„Някои видове мравки притежават необичайна форма на социална организация, при която липсва агресия между гнездата“, заявяват изследователите в проучване. „Този тип социална организация, наречен униколониалност, е изследван само при няколко вида и еволюционният му произход остава неясен.“
Една от тези суперколонии владее крайбрежната част на Калифорния и се простира на дължина от около 1000 км, докато няколко по-малки суперколонии заемат околните територии.
При сравнително ниско генетично разнообразие мравките от различни гнезда в рамките на една суперколония се разпознават като свои и не проявяват обичайната агресия помежду си. Когато обаче мравки от съперничещи си суперколонии се срещат, сътрудничеството бързо се превръща в агресия.
Границите им са „ясно очертани“
Изследователите идентифицират 16 контактни зони между три различни двойки суперколонии. В течение на шест месеца те наблюдават девет от тях всяка седмица. В проучване от 2006 г., публикувано в списанието „Molecular Ecology“, те описват тези граници като „рязко очертани и ясно определени“.
Екипът документира „постоянна и интензивна агресия между колониите, която води до променливи, но често високи нива на смъртност сред работниците“.
С помощта на микросателити те проучват генетичните разлики между мравките в рамките на една и съща суперколония и тези в конкуриращите се групи. Диференциацията е значително по-ниска в рамките на суперколониите, отколкото между тях.
Изследователите установяват, че колкото по-големи са генетичните различия между мравките, толкова по-силна е агресията помежду им. Разстоянието между колониите обаче не оказва влияние нито върху агресивното им поведение, нито върху генетичните различия.
Постоянна война без ясен победител
Мащабът на тези сблъсъци е огромен. Въз основа на наблюдаваната смъртност учените изчисляват, че само по част от границата между две съперничещи си суперколонии край езерото Ходжис в Калифорния броят на загиналите мравки може да надхвърли 15 милиона за шест месеца.
Въпреки това границите са се променили малко през периода на наблюдение на изследователите, което според IFLScience наподобява продължителните патови ситуации в човешките войни. Въпреки че противопоставящите се армии са понесли тежки загуби, никоя от тях не е постигнала значителни териториални придобивки.
Обикновено с времето териториалните животни стават по-малко агресивни спрямо познатите си съседи. Според IFLScience обаче аржентинските мравки може би не проявяват „ефекта на познатия враг“, който обикновено успокоява тези сблъсъци.
Мирът изглежда невъзможен, а срещите между съперничещи си колонии може да продължат да предизвикват насилствени сблъсъци. Изследователите стигат до заключението, че техните открития са „несъвместими с модела, според който отслабването на екологичните ограничения води до сливане на колониите“. Те също така предполагат, че екологичните сигнали не са основните фактори, определящи разпознаването на съколонистите при дивите популации на аржентинските мравки.
Бъдещето на колониите от калифорнийски мравки остава несигурно. IFLScience заключава, че академичните изследвания не са разглеждали подробно териториалните войни в Сан Диего през последните около две десетилетия, което означава, че няма актуална информация дали границите са се променили, колониите са се обединили или борбата продължава и днес.
Източници: Molecular Ecology, IFLScience
