„Звездна нощ“ е сред най-разпознаваемите произведения на гениалния нидерландски художник Винсент ван Гог. Сега ново научно изследване разкрива, че звездите и небесните тела, изобразени в картината, съответстват на реалното небе над Сен-Реми, Франция, през юли 1889 г.
Датирането на тази емблематична картина е направено въз основа на писмо, което художникът е написал до брат си Тео около 18 юни същата година, но според експертите фазата на Луната по това време не съответства на тънкия полумесец, изобразен в картината.
Новото изследване, съчетаващо изкуство и астрономия, установява, че небето в картината съответства – както по наблюдения, така и по форма – на небесната конфигурация преди зазоряване над дома на Ван Гог в Сен-Реми, Франция, около 22 юли 1889 г.
Според изследователите в зрителното поле на художника са попадали Луната във фаза полумесец, Венера и звездният куп Хиади. Това е първото астрономическо изследване на картината от близо четири десетилетия.
Изследването, публикувано в списанието „Scientific Reports“, е проведено съвместно от компанията за космически науки SLLAB и Факултета по космически изследвания към Университета „Кюнг Хи“ в Южна Корея.
Изображение: Wikimedia Commons / Public Domain.
Астрономическите интерпретации на „Звездна нощ“ започват с Алберт Бойм в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1984 г.) и Чарлз Уитни в Харвард (1986 г.). Тъй като двамата стигат до противоречиви заключения, религиозните и символичните интерпретации на картината продължават да преобладават.
Първият автор на изследването Илайджа Джонг-хюн Ким, изпълнителен директор на SLLAB и докторант в Училището за космически изследвания към университета Кюнг Хи, описва защо е започнал това проучване.
„За един астроном-наблюдател звездният куп в „Звездна нощ“ са Хиадите в съзвездието Телец. Но в момента, в който прочетох по-ранните изследвания, които го определят като съзвездието Овен, почувствах, че картината ме призовава“, казва той.
След изграждането на няколко телескопа и години в наблюдение на нощното небе корейският екип стига до заключението, че съзвездието Овен е малко вероятен източник на вдъхновение за художника.
Изследването започва с две експедиции във Франция през 2019 г. и се основава на книгата на Ким, публикувана през 2025 г., като събира допълнителни доказателства и ги допълва с количествени данни.
Той споделя, че около 22 юли 1889 г. звездният куп Хиади е изгрявал на изток заедно с Венера, а формата на Луната е била близка до полумесеца, изобразен върху платното. Но отдавна се приема, че тази дата попада в периода на един от тежките психични пристъпи на Ван Гог.
Чрез кръстосан анализ на оригиналните френски и холандски писма, метеорологичните данни от периода и споменатите в писмата цикади изследователският екип предполага, че пристъпът на Ван Гог е започнал по-скоро към края на юли 1889 г.
Във френския град Арл екипът използва снимки, заснети на място, за да провери зрителното поле на постимпресиониста в друга негова картина – „Звездна нощ над Рона“ от 1888 г.
В Сен-Реми изследователите идентифицират мястото, от което според тях Ван Гог е наблюдавал пейзажа, послужил за основа на „Звездна нощ“, и възстановяват гледката, която се е разкривала оттам.
Анализът по метода на Прокруст – статистически метод за сравняване и съпоставяне на форми – потвърждава съответствието между петте централни звезди от „Звездната нощ“ и звездния куп Хиади, като съвпадението е още по-точно в рисунката с перо, която Ван Гог е направил след завършването на картината.
Според изследователите резултатите подкрепят хипотезата, че небето в картината се основава на реално наблюдение, а не на чисто въображение.
Използвайки същия метод, екипът също така предполага, че звездите в картината на Ван Гог от 1888 г. „Кафене на тераса през нощта“ може да съответстват на Летния триъгълник.
„Надявам се тази работа да предизвика нов, мултидисциплинарен поглед върху последователността и работните методи на картините от Сен-Реми“, казва Ким. „Нашият диалог с другите небеса в картините на Ван Гог все още продължава. И планираме да разкажем техните истории една по една.“
През септември 2024 г. Лидер.БГ представи друго научно изследване, публикувано в списание Physics of Fluids, според което вихровите форми в „Звездна нощ“ показват съответствие със законите на атмосферната турбулентност. Сега добавяме още едно парченце от пъзела на личността на Ван Гог – великия художник, който освен че е владеел четката до съвършенство, е притежавал изключителна наблюдателност и чувствителност към природата и нейните закономерности. Удивително е как повече от век след смъртта му науката продължава да открива нови измерения на неговия талант, скрити сред цветовете и щрихите на картините му.
Източници: Scientific Reports (Nature Portfolio), EurekAlert!
