Връзката на Европа с американските технологии все повече наподобява пристрастяване. Пациентът е наясно, че е вредно за него, но не може да се откаже, защото не знае откъде да започне. И въпреки това всички знаем, че колкото по-дълго отлага отказването, толкова по-висока става цената на зависимостта и толкова по-дълъг е пътят към преодоляването ѝ.
Това е въпросът, около който от години се провеждат редица конференции. Не спираме да слушаме колко важно за Европа е да постигне своя „цифров суверенитет“, но никога не получаваме отговор как ще се случи това.
През последното десетилетие Европа не просто отстъпи лидерството в така наречените „цифрови пазари“ – тя продължава да губи контрол върху данните, които сега управляват всяка друга индустрия. Това непрекъснато подкопава водещата роля на цялата европейска икономика – от автомобилната индустрия до фармацевтиката.
Технологично господство
Икономистите, занимаващи се с развитие, а и обикновеният здрав разум, предполагат, че автономията от технологичното господство на друга държава се постига чрез оформяне на защитена среда, в която могат да се развиват европейски алтернативи.
Изграждането на европейски алтернативи на американските (и в по-малка степен на китайските) технологии е от огромно значение и за друг сценарий: ако някой друг реши да отреже Европа от връзките, от които е станала зависима.
Истината е, че европейски алтернативи вече съществуват за почти всичко и някой дори ги е каталогизирал на уебсайт, наречен „Европейски алтернативи“. Френската Qwant и германската Ecosia са търсачки, които могат да се конкурират с Google (макар и такива, които все още работят частично върху инфраструктурата на Microsoft). А Nokia все още продава мобилни телефони (въпреки че работят с американска операционна система Android).
Технологичното предимство на Америка е реално, дори ако американските фирми зависят от партньорства, които сами по себе си са глобални. Решаващото предимство обаче е, че всички вече използват нейните платформи.
Франция разполага с услуга за видеоконферентна връзка, Visio, не по-малко способна от Zoom, която почти никой не използва по простата причина, че много малко хора знаят за нейното съществуване (с изключение на държавните служители, които са задължени да я използват за онлайн срещите си). Именно затова изглежда все по-неоспоримо, че Европа трябва – в някои области и чрез постепенен план – да създаде защитено пространство, което собствената ѝ индустрия би могла да заеме.
Европа на бъдещето
Защитеното пространство е това, което позволи на Китай да изгради единствения системен конкурент на САЩ в началото на този век: щит срещу американските платформи, в страна с мащаба да развие свои собствени шампиони – Alibaba, Tencent, TikTok, DeepSeek.
Въпреки това, през 2005 г. Китай имаше шанса да направи избори, които не биха устройвали Европа днес. Старият континент няма нито институционалните условия, нито геополитическото положение, които да му позволят да последва радикалните решения на Китай.
Това ни връща към въпроса в кои технологични области би било полезно, икономически оправдано и легитимно да се стартира план, който Европа все още не е имала смелостта дори да обсъди. Неотдавнашна конференция на тема „Европа на бъдещето“, проведена в Сиена, Северна Италия, постави въпроса директно и формулира три критерия.
Първо, областите, в които е възможно постепенно да се прекъсне зависимостта от неевропейски технологии, така че европейските компании да имат приоритет, трябва да бъдат избрани чрез претегляне на три фактора. Разходите за прекъсване на зависимостта в съответната област трябва да са ниски (понастоящем преустановяването на използването на Microsoft Office е непосилно скъпо). Разходите за продължаваща зависимост са високи и нарастват. А инвестициите и времето, необходими за преодоляване на изоставането спрямо днешните лидери на пазара, не трябва да са прекалено големи – засега конкуренцията с най-новите чипове за изкуствен интелект на Nvidia е почти невъзможна.
Второ, всяка индустриална политика трябва да се основава на законите и легитимно установените европейски правила, а не на ответни мерки като мита и едностранни решения, които създават несигурност. Това предполага и преразглеждане на действащите правила, така че те да насърчават създаването и развитието на европейски цифрови продукти и услуги.
Трето, Европа трябва да прецени собствените си преговорни позиции спрямо страните, които не желаят да сътрудничат.
Трябва да се каже, че Европа вече разполага със собствени стратегически предимства в отношенията със САЩ. Сред тях е нидерландската ASML, която произвежда ключово оборудване за производството на най-съвременните чипове. Освен това базираната в Белгия система SWIFT има важна роля в международните финансови транзакции.
Технологичната независимост и социалните медии
На база на тези три критерия социалните медии се оформят като една от първите възможни области, в които Европа би могла да намали своята зависимост.
Евентуален отказ от определени платформи като Tinder например едва ли ще доведе до сериозни икономически последици, за разлика от замяната на широко използван корпоративен софтуер. Необходимостта от промяна е видима и от сериозните обществени опасения за вредата от определени социални мрежи върху благосъстоянието на младите хора.
Въпреки че европейските социални платформи на този етап все още изостават технологично, разликата не е непреодолима. Пример за това е Mastodon – децентрализирана социална мрежа, разработена в Германия, която показва, че европейски алтернативи вече съществуват.
Регулаторната рамка за дейността на онлайн платформите, очертана от европейския законодателен акт за цифровите услуги (Digital Services Act), може да послужи като основа за по-целенасочена европейска политика в тази област.
Европа трябва да изгради стратегия, която отразява технологичните и икономическите промени и има ясен план за изпълнение, включващ конкретни краткосрочни и средносрочни действия. Ако не направи това, усилията ѝ за постигане на по-голяма цифрова независимост много трудно биха постигнали желания резултат.
Източник: Francesco Grillo, Academic Fellow, Department of Social and Political Sciences, Bocconi University/The Conversation
