Нова находка на фосили предефинира изобретателността на древните насекоми. Палеонтолозите откриват доказателства, че преди 20 000 години самотни пчели са строили гнездата си в празните кухини на кости, останали от храната на сови.
Екип от музеят „Фийлд“ в Чикаго изкопава тези фосили от пещера в Доминиканската република на остров Испаньола. Подът на пещерата е бил покрит с пластове от фосили – включително на ленивци, птици и влечуги.
Изненадващо, древните пчели са използвали празните кухини в тези кости като места за гнездене. Това е първият известен случай, в който пчели използват кухини в кости на животни като защитени места за отглеждане на яйца.
Рентгеново изследване на миналото
Дълбоката варовикова пещера на остров Испаньола е служила като общо жилище за представители на семейство совови в продължение на хиляди години.
Тези нощни ловци редовно поглъщали плячката си – гризачи, ленивци и птици – и след това изхвърляли неразградимите кости в плътни, пресовани топчета. Слоеве и слоеве от тези вкаменени остатъци от храна са се натрупали на пода на пещерата.
Но това откритие не е всичко. Изследователите почистват челюстни кости на бозайници, открити на мястото, когато забелязаха нещо странно в малките, празни дупки, където някога са били зъбите. Седиментът не изглежда като случайна мръсотия – той гладък, почти вдлъбнат, което подсказва, че е бил умишлено натъпкан.
„Помислих си: „Добре, тук има нещо странно“, разказва Лазаро Виньола Лопес, постдокторант в музеят „Фийлд“ и водещ автор на статията.
Структурата му напомня за вкаменени гнезда на оси, които е изследвал години по-рано. И тази приликата предизвика важна хипотеза: може ли насекомо да е построило това?
За да потвърди предположението си, без да унищожи ценните вкаменелости, екипът се обръща към високотехнологичното изображение. Те използват компютърна томография, за да създадат 3D изображения на микроскопичните структури вътре в костните кухини.
Изображенията са категорични. Те разкриват перфектно оформени гнезда от кал. Изследователите предполагат, че древните пчели са смесвали пръст със слюнката си, за да изградят тези миниатюрни камери, всяка от които по-малка от гумичката на молив.
Интересното е, че някои гнезда съдържаха зърна от вкаменен прашец, източник на храна, запечатан за развиващите се ларви.
Нов фосилен отпечатък
Самите пчели не са се запазили. Горещите и влажни условия в пещерата не са благоприятни за крехките тела на насекомите.
Въпреки това, уникалността на гнездата е позволила на изследователите да ги класифицират като нов вид – Osnidum almontei. Тази класификация е в чест на Хуан Алмонте Милан, доминиканския палеонтолог, който пръв е идентифицирал пещерата като значимо находище на фосили.
„Тъй като не намерихме никакви тела на пчели, възможно е те да са принадлежали на вид, който все още е жив днес – много малко се знае за екологията на много от пчелите на тези острови“, казва Виньола Лопес.
„Но знаем, че много от животните, чиито кости са запазени в пещерата, днес са изчезнали, така че пчелите, които са създали тези гнезда, може да са от изчезнал вид“, добавя авторът.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Royal Society Open Science на 16 декември.
Източник: InterestingEngineering
