Археолози в Южна Германия откриват рядък, осмоъгълен меч от бронзовата епоха, достоен за легенда. Използвайки най-съвременните технологии, те установяват как древните ковачи са изковавали това изключително произведение на занаятчийското изкуство, предоставяйки уникална информация за техниките, които са донесли славата на оръжието.
През 2023 г. археолозите се натъкват на известния Achtkantschwert – осмоъгълен меч, произхождащ от Южна Германия. Когато изваждат безценния предмет от гроб, той блести на светлината – запазените му метални отблясъци напомнят легендата за крал Артур.
Според LBV мечът е пътувал от Бавария до Берлин в подплатена кутия. Там изследователите се заемат да определят как са били съединени дръжката и острието, както и състава на материалите, вградени в жлебовете и плочата на ръкохватката.
„Производството на такива мечове е било много сложно. Искахме да разберем как е била прикрепена дръжката към острието по онова време и как са били вградени разпознаваемите модели“, казва водещата изследователка Беате Херболд в прессъобщение.
Археолозите обаче се сблъскват с голямо предизвикателство – как да разкрият тайните му, без да го унищожат в процеса?
Дали това е мечът на крал Артур?
Според Archaeology News, благодарение на изключителното си състояние на запазване, острието е останало остро. Затова археолозите са трябвало да адаптират методите си, за да изследват този забележителен Achtkantschwert (осмоъгълен меч).
Обръщайки се към две уважавани институции в Берлин — Helmholtz-Zentrum Berlin и Bundesanstalt für Materialforschung und -prüfung, BLfD използва източника на синхротронно лъчение BESSY II, продължава LBV.
С помощта на компютърна томография изследователите създават триизмерен рентгенов модел, който показва, че острието се простира в дръжката като шип. Ковачът е закрепил този шип в дръжката и го е фиксирал с нитове, съобщава Archaeology News.
Усъвършенстваната технология прониква още по-дълбоко в меча, разкривайки, че изработката около ръкохватката е наистина впечатляваща. Жлебовете по дръжката съдържат съвсем различен материал. Първоначално изследователите решават, че това трябва да е калай, поради неговата ковкост.
Рентгеновите лъчи обаче разкриват, че производителят е инкрустирал медни жици, което допълнително доказва колко забележителен е този меч, тъй като декорирането с този метал е изисквало майстор-занаятчия, за да се постигне контрастът между червеникавата мед и златистия бронз.
„Това беше изненада“, добави Херболд в прессъобщение, „което също показва колко високо развито е било занаятчийството още тогава. На някои места бяха открити следи от калай и олово, вероятно от бронзовата сплав.“
„Знаем за подобни инкрустации с медна тел в бронз от други находки“, продължава изследователят д-р Йохан-Фридрих Толксдорф. „За да се открои по-добре червеникавата мед на фона на златистия бронз, тя може да е била патинирана, т.е. химически почернена, например с урина.“
Изследователите смятат, че майсторът на мечове е използвал патина, за да създаде този визуален контраст, както отбелязва Archaeology News.
Легендата продължава…
Разследването далеч не е приключило. Археолозите очакват да получат още повече информация за работилниците, стоящи зад ценното оръжие, и за техниките, използвани по време на бронзовата епоха в Южна Германия.
„Чрез най-модерните методи за измерване можем да разберем как е бил обработван металът преди почти три и половина хилядолетия, с удивителна прецизност и високоразвити умения“, заключава проф. Матиас Пфеил, главен консерватор на BLfD, в Ancient Origins.
Източник: InterestingEngineering
