Акула дойка с яркооранжева кожа е била забелязана край карибското крайбрежие на Коста Рика. Това е първият документиран случай на ксантизъм (известен още като ксантохромизъм) при хрущялни риби в Карибско море.
Акулата, с дължина около два метра (над шест фута), е била уловена по време на спортен риболов в близост до националния парк Тортугеро на дълбочина 37 метра и по-късно е била освободена, според нова статия, показваща наблюдението и снимките, споделени от пътуването.
Изследователите определят необичайното оцветяване като ксантизъм, пигментна аномалия, характеризираща се с излишък на жълти или златисти тонове, причинен от липса на червена пигментация.
Акулите от вида Ginglymostoma cirratum обикновено имат кафява кожа, която им помага да се скрият в морското дъно, така че яркооранжевият цвят прави този екземпляр да се откроява драстично от обичайния вид на вида.
Акулата има и бели очи „без видим ирис“, детайл, който според авторите сочи към рядък случай на албино-ксантохромизъм, а не само ксантизъм. Досега не е имало документирани случаи на частичен или пълен ксантизъм при хрущялни риби в Карибско море или по тихоокеанското крайбрежие на Коста Рика.
Екипът, свързан с Федералния университет в Рио Гранде, отбелязва, че откритието разширява познанията за вариациите в пигментацията на акулите в региона и повдига въпроси за генетичното разнообразие.
Какво е ксантизъм и защо тази акула е важна
Ксантизъм е потвърден само при няколко животни в дървото на живота. Той е довел до появата на впечатляващи жълти разновидности при сладководните риби, а птици като папагали и канарчета са наблюдавани със златисти пера. Има и спорадични съобщения за необичайно жълти змии и гущери. Противоположното състояние, аксантизъм, включва липса на жълт пигмент.
Причината за ксантизма се счита за предимно генетична, подобно на меланизъм или леуцизъм, но не могат да се изключат и други влияния. Както подчертават авторите, „фактори като инбридинг (близкородствено кръстосване), стрес от околната среда, повишени температури и хормонален дисбаланс също могат да повлияят на пигментацията“.
Диетата също е посочена като потенциален фактор при някои животни, въпреки че в статията се подчертава, че генетичните пътища са от основно значение за образуването на оранжевия фенотип.
Акулите дойки са средни хищници, които се хранят с малки риби, мекотели и ракообразни. Те са необичайни сред акулите, тъй като за разлика от видовете, които трябва да плуват постоянно, за да дишат, те използват букална помпа (дишане чрез устна кухина), която им позволява да дишат, докато са неподвижни.
Ярката окраска или белите очи, свързани с албинизъм, могат да направят животните по-видими за хищниците, което кара изследователите да твърдят, че ксантизмът понижава шансовете за оцеляване в дивата природа.
В този случай обаче размерът на индивида подсказва, че той вече е достигнал зряла възраст: „изглежда, че тази необичайна пигментация не е повлияла на оцеляването му“.
Генетиката на карибските акули
Откритието подчертава досега неизвестен механизъм на пигментация при карибските хрущялни риби. Макар че състоянието обикновено е свързано с мутация, екипът отбелязва, че околната среда може да модулира изразяването му.
„Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се проучат потенциалните генетични или екологични фактори, които влияят върху тази рядка аномалия в пигментацията при акулите“, казват изследователите.
Предвид това, че ксантизмът се наблюдава рядко при животните, случаят в Коста Рика добавя нова информация от регион, в който това състояние не е било регистрирано.
За полевите биолози, които ще документират бъдещи наблюдения, особено с ясни фотографии на кожата и очите, това би могло да помогне да се определи колко широко разпространени са такива пигментни аномалии и дали регионалния екологичен натиск играе някаква роля в появата им.
Източник: InterestingEngineering
