Археолог прави удивително откритие, докато изследва диатрета, древен римски стъклен съд: оказва се, че символите върху тях всъщност са служили като древно лого, обозначаващо художествената работилница, стояща зад великолепно изработените декоративни произведения на изкуството.
Като върхови примери на римското стъклопроизводство, диатретата са били повод за възхищение в продължение на векове. Изработени ръчно от солиден стъклен блок, самоличността на занаятчиите, стоящи зад тези елегантни и луксозни вази, е оставала загадка, докато авторът на едно скорошно проучване не е извършил простия жест да обърне диатретата, докато разглеждал колекцията в Музея за изкуство „Метрополитън“.
Това, което някога е било пренебрегвано като чисто декоративно, кара изкуствоведът Хали Мередит да проучи мотивите, открити на обратната страна на съда, като диаманти и листа. Тя открива, че те са част от визуален „език“, който обозначава работилниците, произвели тези ценни вещи.
Във второто проучване от поредицата си професорът от Университета на щата Вашингтон продължава да разкрива досега неизвестен аспект от римското занаятчийство. Визуалните подписи сочат, че работилниците не са работели изолирано, а като кооперативна група от занаятчии, които съзнателно са оставяли своите идентификатори.
Значението се простира далеч отвъд откритието, че тези творци са оставили своите подписи, а по-скоро в осветяването на една маргинализирана група, пренасочвайки вниманието от елитната класа, за която са били изработени предметите, към умелите хора, които са ги изработили.
Те „представляват недооценени доказателства за производство, което е било по-нюансирано и сложно от гледна точка на техника, икономика и социална структура, отколкото се е смятало досега“, се посочва в най-новото проучване в World Archaeology.
Древно лого на артистичен колектив
Докато Меридит небрежно се възхищаваше на древна римска диатрета, тя се пита дали украсата им има някакъв преднамерен мотив. Векове наред учените се фокусират върху надписите, които тези стъклени съдове носят, благославящи собствениците им, но пренебрегват съпътстващите ги форми, като ромбове и листа.
Когато открива същите символи върху други съдове, разпръснати в частни колекции и музейни архиви, тя започва да прави връзката, че тези повтарящи се мотиви действали като печат, маркиращ производителя, или в този случай, производителите зад ажурните съдове, продължава Science Blog.
Римската диатрета не само е свидетелство за изящно майсторство, но благодарение на проницателното наблюдение на Мередит, сега отразява и социалната мрежа зад луксозния предмет, според Archaeology News.
Занаятчиите може би са били многоезични
Нейният собствен опит като стъклар повлиява на подхода й, като започва с решението просто да завърти предмета. Тя продължава да го изучава в сравнение с други, които скоро е изследвала, като внася нова перспектива в дългогодишните дебати за това как са били изработени.
Може би тези ръце не са били точно анонимни. Те наистина са оставяли своя отпечатък заедно с добрите си пожелания към тези, които са поръчали това произведение на изкуството. С други думи, „От нас за вас“.
Нейното изследване, в по-широк смисъл, се отнася до това как занаятчиите комуникирали чрез нетипични правописи, смесени азбуки и нетрадиционни надписи. Мередит предполага, че тези странни и впечатляващи „грешки“ може дори да насочват към многоезична работилница. В момента тя разработва база данни, за да проследява нестандартното писане върху артефакти, както съобщава Science Blog.
Изследването е достъпно в World Archaeology.
Източник: InterestingEngineering
