През 1997 г. само Швейцария позволява на своите жители да решат дали искат да сложат край на живота си.
От 2015 г. Белгия, Люксембург, Канада, Нова Зеландия, Испания, Холандия, Колумбия, Германия, Австрия, Португалия, пет австралийски щата, десет американски щата и окръг Колумбия са легализирали асистираната смърт.
Държави, които са предимно католици, като Ирландия, Чили, Италия и Уругвай, в момента изработват законодателство, което да последва примера.
Както съобщава Economist, все повече и повече хора, които са видели как техните роднини страдат от хронични или нелечими заболявания – и които може да се притесняват, че може да ги сполети същата съдба – са начело на инициативата, за връщане на правото да избират как да завърши живота им, в ръцете на хората, техните лекари и семейства, а не на държавата.
През 2015 г. щата Орегон прие Закона за смъртта с достойнство, който беше копиран в международен план на места като Нова Зеландия и всички щати на Австралия с изключение на един.
В Обединеното кралство три четвърти от хората подкрепят правото на асистирана смърт, въпреки че само 35% от парламента са съгласни и така законопроект, подобен на този в Орегон, е малко вероятно да бъде приет в момента.
В Перу наскоро конституционният съд постанови, че решението на лекар да не помогне на жена с дегенеративен полиомиелит да сложи край на живота си е нарушение на правата на човека.
Движения като това за зелени погребения или за евтаназия са част от променящото се отношение към смъртта. Наоми Ричардс, антрополог казва за Economist, че вече смъртта трябва да бъде за някои хора „събитие, което трябва да бъде планирано и контролирано“.
Един от основополагащите принципи на класическия либерализъм е правото на личностна собственост: човек притежава правата и съдбите на своята личност. Това е окончателният вот на доверие не само в суверенитета на личността, но и в принципите, на които се основават много от западните страни.
Източник: GoodNewsNetwork
