Между Марс и Юпитер се намира огромен пръстен от космически скали. В тази област, известна като астероиден пояс, се намират около 1,9 милиона астероида с диаметър по-голям от 1 километър. Това представлява по-голямата част от космическите скали в Слънчевата система.
Поясът, който маркира границата между вътрешните скалисти планети и външните газови гиганти, е толкова стар, колкото самата Слънчева система. Той се е образувал от материал, който е бил наличен по време на ранното формиране на планетите в нашата звездна система.
От всички планети Юпитер оказва най-голямо влияние върху астероидния пояс. Поради огромния си размер гравитационната сила на газовия гигант понякога изтласква големи космически скали от пояса. Това обаче не е единственото му влияние. Гравитационното притегляне на Юпитер също така хвърля огромни скали в астероидния пояс.
Според ново проучване този ефект постепенно раздробява астероидите, които съставляват пояса. Когато се сблъскват един с друг, те се разпадат на по-малки парчета. В резултат на това астероидният пояс може да изчезне напълно.
Бавното изчезване на астероидния пояс
Новото проучване, публикувано в препринт сървъра arXiv, показва, че астероидният пояс губи приблизително 0,0088% от масата си на всеки милион години.
Екипът, ръководен от планетарния учен Хулио Фернандес от Universidad de la República в Уругвай, се фокусира върху активната от гледна точка на сблъсъци част от астероидния пояс. Както обяснява докладът на Gizmodo, това е името, дадено на частта от пояса, съставена от астероиди, които са достатъчно малки, за да участват в чести сблъсъци и динамични изхвърляния.
Според изчисленията на Фернандес и неговите колеги, астероидният пояс е загубил около една трета от масата си през последните 3,5 милиарда години.
Екипът също така изчислява, че 20% от астероидите избягват във вътрешната и външната слънчева система. Останалите 80% обаче просто се раздробяват и се превръщат в космически прах в астероидния пояс. Този прах попада в зодиакалния облак – гъст прахов облак, който орбитира около Слънцето във вътрешната слънчева система.
Последици за планетарната отбрана
Учените посочват, че смъртта на Слънцето след около 5 милиарда години ще унищожи астероидния пояс, преди той да успее да изчезне напълно. Причината за това е, че скоростта на изчезване се забавя с времето, тъй като по-малкото скали водят до по-малко сблъсъци.
Резултатите са важни, тъй като дават представа за скоростта, с която астероидите напускат астероидния пояс. Те, разбира се, могат да се насочат към нашата планета, което означава, че данните са важни за планетарната отбрана.
През 2022 г. космическият кораб DART на НАСА се сблъска с астероидната луна Диморфос в първия в историята на човечеството тест за планетарна отбрана. Този тест показва, че можем да променим траекторията на астероид, ако се установи, че той е на курс към Земята.
Учените също така са изказали хипотезата, че голяма част от водата на Земята произхожда от астероиди и че градивните елементи на живота са дошли на Земята с космически скали. Данните на екипа хвърлят нова светлина върху древната история на Вселената, позволявайки на учените да проучат по-добре ролята, която астероидите са играли в оформянето на нашата планета.
Източник: InterestingEngineering
