Изключителното изображение е заснето, когато МКС е летяла над Югоизточна Азия.
Неназован астронавт на борда на мисията Експедиция 66 до Международната космическа станция (МКС) успява да улови рядка светкавица от космоса с помощта на фотоапарат Nikon D5. Изображението беше публикувано наскоро от Земната обсерватория на НАСА.
Светкавиците могат да се наблюдават често от Земята, но на 254 мили (408 км) над земята, наблюдението им става малко по-трудно. Това се дължи на облачната покривка, която скрива светкавичната активност от астронавтите отгоре. Въпреки че забелязването на светкавица е рядко събитие за екипажа на МКС, заснемането й на снимка става изключително.
Изображението е заснето на 30 октомври миналата година Това, което не знаем, е кой е авторът му.
Програмата на Националната лаборатория на МКС предоставя на екипажа оборудване за заснемане на изображения на Земята, които биха представлявали интерес за учените и широката общественост.
Какво може да се види на изображението?
Снимка: NASA Earth Observatory
Изображението е заснето, когато МКС лети над Югоизточна Азия и очертанията на Земята се вижда като оранжево-жълт ореол.
Изображението обхваща райони на Китай, Тайланд, Виетнам и Лаос, както и Тайландския залив и Южнокитайско море.
Пръстенът от светлини в централната част на изображението е остров Хайнан, най-южната провинция на Китай, който преди милиони години е бил свързан с китайския континент. През годините протокът Хайнан се е образувал, когато сушата се е раздалечила и днес се намира на 12 мили (20 км) от континента.
В долната част на изображението се вижда голяма светкавица, която се появява някъде над Тайландския залив. Облачното покритие, което обикновено скрива светкавиците от МКС, изглежда е изтъняло достатъчно, за да може светкавицата да бъде уловена от 28 mm обектив на Nikon D5, заснета като пръстен, осветен в синьо.
Защо синьо?
Близо до десния край на изображението има друго синьо петно, което не е поредната мълния в Южнокитайско море, а светлината от Луната, съобщава Live Science.
Луната вероятно е била в ориентация, при която светлината, която отразява от Слънцето, преминава през земната атмосфера, разпръсквайки някои малки частици.
Когато видимата светлина взаимодейства с частици в атмосферата, може да доведе до тяхното разсейване. Тъй като синьото е с най-късата дължина на вълната, то е вероятно да се разпръсне най-много и е причината небето да изглежда синьо през деня.
Източник: InterestingEngineering
