Когато звезди като Слънцето изчерпят водорода си, те започват да се разширяват и охлаждат, превръщайки се в червени гиганти. За Слънцето тази драматична промяна се очаква да настъпи след около пет милиарда години.
Учените смятат, че това разширяване може да унищожи Меркурий, Венера и вероятно Земята, но досега нямаше достатъчно директни доказателства, които да потвърдят как точно ще се случи това или дали изобщо ще се случи.
Сега проучване, ръководено от изследователи от Университета „Уоруик“ и UCL, хвърля нова светлина върху съдбата на планетите, орбитиращи около стареещи звезди. Чрез анализ на близо половин милион близки звездни системи екипът се опитва да разбере колко често планетите оцеляват, когато техните звезди се разширяват и се превръщат в червени гиганти.
Техните открития показват, че планетите около звезди в този късен етап от живота им са много по-малко, което предполага, че много от близките орбити вероятно са унищожени при разширяването, което предоставя силни наблюдателни доказателства за този драматичен крах на планетите.
Планетите се въртят спираловидно около еволюиращите звезди
Според водещия автор Едуард Брайънт, стипендиант по астрофизика в Университета „Уоруик“, който провежда голяма част от това изследване, докато е в Лабораторията за космически науки „Мулард“ в UCL, резултатите предоставят силни доказателства, че когато звездите стигнат етапа на разширяване, те могат бързо да променят орбитите на близките планети да се въртят спираловидно навътре и да бъдат унищожени.
Това явление отдавна се обсъжда като теория, но сега въздействието му може да се наблюдава директно в голяма популация от звезди. Както обяснява Брайънт, стареещите звезди могат ефективно да погълнат близките си планети поради гравитационно съперничество, наречено приливно взаимодействие.
Когато звездата се разширява, притеглянето на планетата към звездата забавя орбитата ѝ, което я кара да се движи спираловидно навътре, докато се разпадне или бъде погълната.
Екипът се съсредоточва върху звезди, които наскоро са навлезли в пост-основната последователност, след като са изчерпали водорода си, и идентифицира само 130 планети и планети-кандидати, орбитиращи в близост – 33 от които не са били откривани преди.
Фокусирайки се само върху звезди, които са се охладили и разширили, превръщайки се в червени гиганти, изследователите установяват, че вероятността такава звезда да има планета близо до себе си е само 0,11%. Това е приблизително три пъти по-малко от шанса една звезда в основната последователност (т.е. „нормална“ звезда като нашето Слънце) да има голяма планета на близка орбита.
Земята може да оцелее, но животът не
Изследователите обясняват още, че след няколко милиарда години Слънцето ще се разшири до червен гигант, което повдига въпроси за съдбата на планетите в Слънчевата система. Проучването им показва, че докато някои планети ще бъдат унищожени по време на ранната фаза на разширение, Земята може и да оцелее.
Но дори и самата планета да оцелее, условията за живот почти със сигурност ще бъдат загубени, тъй като Слънцето продължава да еволюира. Проучването показва, че с възрастта на звездите броят на гигантските планети намалява, но малкото планети, които остават на близки орбити около червените гиганти, дават ценна информация за разбирането на тези системи.
Водещият изследовател Брайънт също така посочва, че след като масата на тези планети бъде определена, това ще помогне на изследователите да разберат силите, които ги карат да се движат спираловидно навътре и в крайна сметка да бъдат унищожени, като предостави по-ясна картина на процесите, които определят съдбата на планетите, орбитиращи около застаряващи звезди.
Източник: InterestingEngineering
