Днес е един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Според православната църква, в полунощ на този ден, в една пещера около Витлеем се е родил нашият спасител – Иисус Христос.
Тогава в небето изгрява Витлеемската звезда и ангел се спуска от небесата, за да съобщи на намиращите се близо пастири добрата вест.
Според някои народни вярвания, божията майка се замъчила на Игнажден и ражда на Малка Коледа, но съобщава за това на другия ден. През VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра, въпреки че не съществуват данни за точната дата на рождението.
И преди да се потопим в магията на коледната елха, дядо Коледа и подаръците, нека да се насладим на този ден, символизиращ хармонията, топлината и любовта в семейството.
Символи на Бъдни вечер
Бъдникът
Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябва да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво. Цялото семейство излиза да посрещне момъка и тогава той пита: „Славите ли Бога?“. Семейството отговаря със „Славим го“, а момъкът благославя: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внася дървото. В долния край на дървото се издълбава дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушва с клин и дървото се поставя в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, затова някой остава буден през цялата нощ, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.
По бъдника се извършват и най-различни предсказания, например ако от него излизат искри, това означава изобилие. Пепелта от бъдника не се изхвърляла – тя се слага при засяване, в храната на животните или с нея се огражда нивата, за да се пази от бродници и житоманци.
Трапезата
Традицията повелява трапезата тази вечер да е тържествена и постна. Ястията трябва задължително да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвя се празнична содена питка, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, пълнени сушени чушки с боб, ошав, баница с тиква и други. Всяко едно от ястията на трапезата има важна за българина символика.
На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, пресни плодове, вино и ракия. Има обичай под масата да се разпръсне слама, символизираща Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария.
В миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята трябва да започне рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината.
Най-възрастният член на семейството трябва да прикади с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Според друга традиция, след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Право да става има само най-старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
Содената питка
Според вярванията на българите, хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по–висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). В нея се слага сребърна пара – ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. От това тесто се правят и краваите, които по–късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най–възрастния човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Орехите
След края на вечерята всеки човек на масата трябва да си избере орех и да го разчупи, ако орехът е пълен и здрав, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваря и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне.
След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
Според някои както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година. Затова целият екип на „Лидер БГ“ ви пожелаваме щастлив, спокоен и изпълнен с любов празник, в компанията на най-близките ви хора.
