Ново изследване на MSU показва, че чревният микробиом на бебето може да съдържа улики, които да помагат за наблюдение и подпомагане на здравословното неврологично развитие
Защо някои бебета реагират на възприеманата опасност повече от други? Според ново изследване на Мичиганския държавен университет и Университета на Северна Каролина, Чапъл Хил, част от отговора може да бъде намерена на изненадващо място: храносмилателната система на бебето.
Човешката храносмилателна система е дом на огромна общност от микроорганизми, известни като чревен микробиом. Изследователският екип на MSU-UNC открива, че чревният микробиом е различен при бебета със силни реакции на страх и бебета с по-леки реакции.
Тези реакции на страх – как някой реагира на страшна ситуация – в ранния живот могат да бъдат показатели за бъдещото психично здраве. И има все повече доказателства, които обвързват неврологичното благосъстояние с микробиома в червата.
Новите открития показват, че чревният микробиом може да осигури един ден на изследователите и лекарите нов инструмент за наблюдение и подпомагане на здравословното неврологично развитие.
„Този ранен период на развитие е време на огромна възможност за насърчаване на здравословното развитие на мозъка“, каза Ребека Кникмайер от MSU, ръководител на новото проучване, публикувано на 2 юни в списание Nature Communications. „Микробиомът е вълнуваща нова цел, която може да бъде използвана за това.“
Проучванията на тази връзка и нейната роля в реакцията на страха при животните кара Кникмайер, доцент в Департамента по педиатрия и човешко развитие на Колежа по хуманна медицина, и нейния екип да търсят подобна зависимост при хората. Изучаването на това как хората, особено малките бебета и деца, се справят със страха е важно, тъй като в някои случаи може да помогне за прогнозиране на психичното здраве.
„Страховите реакции са нормална част от развитието на детето. Децата трябва да са наясно със заплахите в заобикалящата ги среда и да са готови да отговорят на тях“, каза Кникмайер, която също работи в Института за количествени здравни науки и инженерство или IQ на MSU.“ Но ако не могат да намалят този отговор, когато вече са в безопасност, те може да са с повишен риск от развитие на тревожност и депресия по-късно в живота.
„От другата страна, децата с изключително приглушени реакции на страх могат да развият безчувствени, неемоционални черти, свързани с асоциално поведение, каза Кникмайер.
За да се определи дали чревният микробиом е свързан с реакцията на страх при хората, Кникмайер и нейните колеги създават пилотно проучване с около 30 бебета. Изследователите са подбрали внимателно участниците в проучването, за да са налице възможно най-много фактори, влияещи върху добрия чревен микробиом. Например, всички деца са били кърмени и никое не е било на антибиотици.
След това изследователите охарактеризират микробиома на децата, като анализират проби от изпражненията и оценят реакцията на страха на детето, използвайки прост тест: наблюдавайки как детето реагира на някой, който влиза в стаята, докато носи маска за Хелоуин.
„Наистина искахме преживяването да бъде приятно както за децата, така и за техните родители. Родителите бяха там през цялото време и можеха да влязат, когато пожелаят”, каза Кникмайер. „Това наистина са преживяванията, които бебетата биха имали в ежедневието си.“
Компилирайки всички данни, изследователите виждат значителни връзки между специфичните характеристики на чревния микробиом и силата на реакциите на бебешкия страх.
Екипът обаче не забеляза връзка между добрия микробиом на децата и как децата реагират на непознати, които не носят маски. Кникмайер казва, че това вероятно се дължи на различните части на мозъка, участващи в обработката на потенциално плашещи ситуации.
„При непознатите има социален елемент. Така че децата може да имат социална предпазливост, но те не възприемат непознатите като непосредствена заплаха“, каза Кникмайер.
Като част от проучването екипът също така заснема мозъка на децата с помощта на ЯМР технология. Те откриват, че съдържанието на микробната общност на 1 година е свързано с размера на амигдалата, част от мозъка, участваща във вземането на бързи решения при потенциални заплахи.
Резултатите показват, че вероятно микробиомът може да влияе на начина, по който амигдалата се развива и работи. Това е една от многото интересни възможности, разкрити от това ново проучване.
„Имаме чудесна възможност да подпомогнем неврологичното здраве още в самото начало“, каза тя. „Нашата дългосрочна цел е да научим какво можем да направим, за да насърчим здравословния растеж и развитие.“
Източник: Nature
