България прави реална стъпка към организиран национален скрининг за едни от най-смъртоносните онкологични заболявания. Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане две национални програми – за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, с които страната се опитва да навакса дългогодишно изоставане в профилактиката и ранната диагностика.
Това не е просто административна промяна. Това е опит да се изгради система, която открива рака преди симптомите, преди тежките операции и преди моментa, в който лечението вече става много по-трудно.
Какво всъщност означава „организиран скрининг“?
В България профилактичните прегледи често зависят основно от личната инициатива на пациента, случайно насочване към изследване или вече появили се симптоми. Организираният скрининг обаче работи по напълно различен начин – той включва ясни правила кои хора, на каква възраст и през какъв период трябва да бъдат изследвани, както и национална система за проследяване, стандартизирани тестове и контрол на резултатите.
На практика това означава, че държавата не чака заболяването да се прояви, а активно търси ранни признаци на рак още преди появата на симптоми. Именно подобен системен и проследим модел до момента реално липсваше в България.
Новите програми са разработени като част от Националния план за борба с рака. Според Министерството на здравеопазването досегашните опити за организиране на скринингови дейности са били затруднени от организационни проблеми, финансови ограничения и липса на устойчив механизъм за дългосрочно прилагане.
Сега се предлага изграждането на реални национални програми, базирани на европейските стандарти и съвременните препоръки за профилактика и ранна диагностика, с цел създаване на работеща система за ранно откриване на онкологични заболявания.
Скрининг за рак на маточната шийка
Новата национална програма за рак на маточната шийка ще обхваща жени на възраст между 25 и 65 години, независимо дали са здравноосигурени, което е особено важно, тъй като достъпът до профилактика няма да зависи от осигурителния статус.
Предвижда се изследването да се извършва чрез високопрецизен HPV тест, който позволява откриването на предракови изменения години преди развитието на самото заболяване. Именно това прави ранния скрининг толкова важен, защото ракът на маточната шийка е сред онкологичните заболявания, при които навременната диагностика може реално да предотврати развитието на рак.
Темата е особено важна за България, тъй като страната е една от едва трите държави в Европейския съюз без устойчив организиран скрининг за рак на маточната шийка. Данните показват още, че смъртността у нас е над два пъти по-висока от средната за ЕС, което е ясен сигнал, че голяма част от случаите се откриват твърде късно, когато лечението вече е много по-трудно и с по-ниска успеваемост.
Скрининг за рак на дебелото черво
Втората национална програма е насочена към мъже и жени на възраст между 45 и 75 години и има за цел ранното откриване на рака на дебелото черво – едно от най-често срещаните онкологични заболявания.
Скринингът ще се извършва чрез съвременен количествен FIT тест за окултна кръв, който може да установи наличие на невидимо кървене и да открие ранни признаци на заболяването още преди появата на симптоми.
Особено важно е, че тестът може да се извършва и в домашни условия, което има за цел да улесни достъпа до изследването и да увеличи обхвата на населението.
Данните за България показват сериозен проблем – над 50% от случаите на рак на дебелото черво се диагностицират в късен стадий, а едва между 8 и 10% се откриват чрез профилактика или ранен скрининг. Именно късното диагностициране е една от основните причини за по-ниска преживяемост и значително по-трудно лечение на заболяването.
Как ще работят програмите?
И двете национални програми предвиждат организиран и координиран подход на национално ниво, който включва електронна проследимост чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС), информационни кампании, стандартизирани алгоритми, контрол на качеството и участие на общопрактикуващи лекари, специалисти и лаборатории.
Целта е системата за профилактика и ранна диагностика да стане проследима, последователна и добре организирана, вместо разпокъсана и зависеща от случайни инициативи или индивидуална активност.
Една от най-съществените промени е, че част от изследванията ще могат да се извършват чрез домашно пробовземане. Това е особено важно за хората в малки населени места, възрастните пациенти и всички, които по различни причини избягват профилактичните прегледи. Колкото по-лесен и достъпен е процесът, толкова повече хора реално биха участвали в скрининга.
За 2026 година е планирано минимум 70 000 жени да бъдат обхванати от скрининга за рак на маточната шийка и поне 160 000 души да участват в програмата за рак на дебелото черво.
Министерството на здравеопазването подчертава, че ранната диагностика е една от най-ефективните мерки в борбата с онкологичните заболявания. Данните показват, че преживяемостта при ранно откриване може да достигне до 90%, докато при късна диагноза тя спада многократно. Именно затова скринингът не е просто профилактично изследване, а реален шанс заболяването да бъде открито и овладяно навреме.
Повече от програми — промяна в начина на мислене
С публикуването на тези две национални програми България прави важна крачка към устойчив, модерен и реално работещ модел за профилактика и ранно откриване на рак.
Най-големият проблем при онкологичните заболявания често не е липсата на лечение, а моментът, в който болестта се открива. А в медицината времето понякога е разликата между успешно лечение и изгубена възможност.
Проектите на двете програми вижте тук: https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove/133 и тук: https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove/132
