Между 2010 и 2023 г. изследователи в Индонезия проучват над 200 застрашени китови акули и установяват, че значителен брой от тях имат белези и наранявания, причинени от човешка дейност.
Международен екип от изследователи провежда обширно проучване на китовите акули в Bird’s Head Seascape (BHS) в източна Индонезия. Макар че за този застрашен вид се знае малко, „цялостното разбиране на жизнения цикъл на застрашените видове е от основно значение за ефективното им опазване и управление“, според авторите на ново проучване, публикувано в Frontiers.
През последните пет десетилетия световната популация на китовите акули е намаляла поради различни заплахи, причинени от човека, включително заплитане в риболовни съоръжения, случаен улов и сблъсъци с кораби.
Въпреки тези опасности, китовите акули генерират милиони долари чрез туризма, което подчертава критичната необходимост от подобрени усилия за опазване.
Поради бавния цикъл на съзряване – този вид достига полова зрелост едва на 30-годишна възраст – китовите акули се възстановяват бавно от наранявания.
След наблюдение на популацията край бреговете на Индонезия, изследователите установяват, че значителен брой акули показват признаци на наранявания от риболовни платформи (bagans) и лодки, което подчертава конкретни области, където са необходими защитни мерки.
Наблюдавани са 286 китови акули
Изследването започва през септември 2010 г. в залива Сендеравасих, Индонезия, под ръководството на учени от Института за еласмобранхии в Индонезия (специализирана научна организация, която изучава хрущялните риби — акули, скатове и химерите в индонезийските води). Тяхната база данни за наблюдения на китови акули е съставена от теренни проучвания и граждански наблюдения.
От 2010 до 2023 г. изследователите провеждат теренни проучвания два до четири пъти годишно. Те наблюдават 268 китови акули, като 98% от тях са забелязани в залива Сендеравасих и района на Каймана.
Тъй като всяка китова акула има уникален модел от бели петна и ивици по гърба си, изследователите успяват да идентифицират отделните акули и да оценят нараняванията им.
Акулите са наблюдавани почти изцяло около риболовните платформи (bagans), където обикновено се хранят с аншоа, херинга и шпроти.
„Предишни проучвания от цял свят са показали, че възрастните китови акули, особено женските, предпочитат дълбокия океан, където се хранят с плячка като крил и рибни пасажи, докато по-младите мъжки остават по-близо до брега в плитки, богати на планктон води, които им помагат да растат бързо“, казва съавторът Мохамад Икбал Хервата Путра, старши мениджър в Програмата за опазване на ключови видове на националната фондация Konservasi Indonesia.
Наранявания на китовите акули
От наблюдаваните акули 206 имат наранявания или белези. От тях 80,6% се дължат на човешка дейност, а 58,3% – на естествени причини (някои индивиди имат както антропогенни, така и естествени наранявания).
„Установихме, че белезите и нараняванията са предимно от антропогенни причини, като сблъсъци с риболовни платформи с повдигащи се мрежи и лодки за наблюдение на китови акули“, казва д-р Еди Сетяван, водещ учен по опазване на природата в Института за еласмобранхи в Индонезия и автор на проучването.
„Най-често срещани бяха относително безвредни леки ожулвания. Сериозните наранявания от естествени причини, като нападения от хищници или от лодки, бяха много по-редки.“
Тъй като повечето наблюдения на китови акули са в района на риболовните платформи, когато туризмът е бил в разцвет, изследователите стигат до заключението, че са необходими инициативи за защита на вида, за да се предотвратят по-нататъшни наранявания.
„Нашата цел е да работим с органите за управление на морските защитени зони за разработване на правила, които изискват леки модификации на риболовните платформи, включително премахване на остри ръбове от лодките и мрежовите рамки. Смятаме, че тези промени ще намалят значително белезите по китовите акули в региона“, заключава д-р Марк Ердман, съавтор на проучването, в прессъобщение.
Проучването е публикувано в списанието Frontiers.
Източник: InterestingEngineering
