Неотдавнашно проучване разкрива, че настоящите нива на радиация в зоната на изключване на Чернобил не оказват значително влияние върху възрастта, нивата на стрес или скоростта на стареене на местните диви животни, особено на източната дървесна жаба (Hyla orientalis).
Изследването, проведено от екип от Университета в Овиедо и Биологичната станция в Доняна, е сред първите, които проучват отблизо как хроничната радиация с ниски нива влияе върху физиологията на животните в този район, почти четири десетилетия след прословутата ядрена катастрофа.
Фактическо убежище за диви животни
В стремежа си да разбере дългосрочното въздействие на радиацията върху тези жаби, екипът, ръководен от Герман Оризаола, изследва над 200 мъжки жаби при различни нива на замърсяване в Чернобил между 2016 и 2018 г.
От тези жаби са взети проби от райони, вариращи от силно радиоактивни зони до контролни райони без радиация, което осигурява цялостен градиент за сравнение.
Използвайки дължината на теломерите като биологичен маркер за стареене, екипът установява, че при тези дървесни жаби не се наблюдава ускорено стареене, нито значителни промени в кортикостерона – хормон на стреса, който обикновено се повишава в отговор на предизвикателствата на околната среда.
„Смятам, че нивата на радиация, които в момента са налице в зоната на изключване на Чернобил, не са достатъчни, за да предизвикат значителни увреждания на организма на дивите животни, поне в по-голямата част от районите на Чернобил“, казва авторът на изследването Пабло Бурако пред IFLScience. „Не съм изненадан от това.“
Нещо повече, резултатите от проучването сочат, че зоната на изключване на Чернобил, макар и засегната от радиацията в миналото, сега функционира като фактическо убежище за дивата природа поради липсата на човешко присъствие.
С течение на годините намалените нива на радиация и липсата на човешка намеса са позволили на местната екосистема да поддържа изненадващо разнообразие от животински видове, което превръща Чернобил в един от най-големите непреднамерени природни резервати в Европа.
Изследване на радиационното облъчване при жабите
Радиационното облъчване на жабите е щателно оценено, като са взети предвид както радиацията от външната среда, така и вътрешното замърсяване чрез изотопи като цезий в мускулите и стронций в костите.
Бурако подчертава точността на тези измервания на радиацията, като описва работата като „една от най-прецизните оценки на погълнатата радиация, извършена върху гръбначни животни в Чернобил“.
Сравнявайки тази експозиция с ежедневните дози радиация – например при рутинно посещение при зъболекар – Бурако подчертава, че днешните нива в зоната на изключване на Чернобил са значително по-ниски поради разпадането на изотопите, много от които имат период на полуразпад, който ги прави неактивни в рамките на няколко месеца или години след аварията.
Анализът на екипа изследва и процеса на стареене при тези жаби. Използвайки линиите на растеж върху костите (подобно на пръстените на дърветата) за определяне на възрастта и дължината на теломерите като индикатор за биологичното стареене, проучването не открива връзка между излагането на радиация и възрастовото влошаване.
Резултатите отразяват предишни изследвания в Чернобил, както и проучвания върху животни, изложени на радиация от бедствието във Фукушима в Япония, при които не са наблюдавани значителни неблагоприятни ефекти върху продължителността на живота.
Дългосрочно въздействие на радиацията
Интересно е, че макар жабите и други видове да изглеждат незасегнати от днешните по-ниски нива на радиация, изследователите искат да проучат дали не настъпват други, по-сложни генетични или транскриптомни промени.
Бурако споменава по-ранни проучвания, при които са наблюдавани пигментни промени при тези жаби – като например повишен меланизъм (по-тъмна кожа) – които първоначално може да са им помогнали да издържат на радиацията, като са осигурили защитен щит срещу радиационните увреждания. Остава неясно обаче дали тази адаптация все още допринася за тяхната устойчивост.
Това проучване показва, че въпреки радиоактивното минало на Чернобил, настоящите нива на радиация не са достатъчни, за да нарушат ключови биологични процеси при източните дървесни жаби.
Изследователите се надяват, че бъдещите проучвания ще задълбочат разбирането ни за това как дивите животни се адаптират към среда, променена от радиация, като същевременно ще предоставят ценни сведения за дългосрочното въздействие на ядрените бедствия върху природните екосистеми.
Изследването е публикувано в списание Biology Letters.
Източник: InterestingEngineering
