Начало Бизнес Мениджмънт Цената на храната в Европа през 2025 г.: защо някои продукти поскъпват...

Цената на храната в Европа през 2025 г.: защо някои продукти поскъпват рязко, докато други поевтиняват

След няколко години на скокове в цените, последвани от кратък отдих, европейското селско стопанство отново навлиза в период на поскъпване. Според ранните данни за 2025 година, изнесени от Евростат, средните цени на селскостопанските продукти в Европейския съюз (ЕС) са се повишили с 3% спрямо 2024 г.

И макар че на пръв поглед това изглежда като умерено увеличение, картината, която се крие зад средното число, е далеч по-пъстра и неравномерна.

Повишението на цените през тази година идва след лекия спад, регистриран през 2024 година – година, която донесе известно облекчение след поредицата година с рязко нарастващи цени между 2021 и 2023 г.

Този „отдих“ обаче се оказва временен, защото пазарите отново реагират на комбинация от фактори: климатични условия, разходи за производство, промени в търсенето и глобални икономически процеси.

И докато цените на продукцията нарастват с 3%, разходите за производствените ресурси – стоки и услуги, които фермерите използват – се увеличават значително по-слабо, с под 1%.

Големите победители и губещи

За да се придобие по-ясна представа за ситуацията в сектора, трябва да се разгледат отделните категории продукти, където разликите са доста драматични.

Най-рязко поскъпване се регистрира при едрия рогат добитък, където цените скачат с внушителните 26%, както и при яйцата +23%. Това вероятно ще се усети директно от потребителите, тъй като тези продукти са основна част от ежедневната диета на много домакинства.

По-умерени, но все пак сериозни увеличения има при плодовете и млякото (по +10%) и домашните птици (+9%). Тези ръстове отразяват както по-високите производствени разходи в някои региони, така и стабилното търсене.

В другия край на ценовата скала са продуктите, които отчитат сериозен спад през 2025 година. Лидерът тук е зехтинът, който поевтинява с внушителните 37%, следван от картофите (включително семенните) с 22%. Това е сериозен обрат след предишни години на високи цени, особено при зехтина, който беше символ на инфлационния натиск в Южна Европа.

По-малки, но осезаеми спадове се наблюдават и при свинете (-6%) и зърнените култури (-1%), което подсказва стабилизиране на някои ключови пазари.

Разходите на фермерите: по-скоро стабилни, отколкото растящи

Докато цените на продукцията се движат нагоре, картината при производствените ресурси е доста по-умерена. Торовете и подобрителите на почвата поскъпват с 5%, а ветеринарните разходи – с 3%. Това отразява продължаващия натиск върху специализираните услуги и материали.

В същото време има и добри новини за фермерите: разходите за гориво и поддръжка на техниката намаляват с 2%, а семената, посадъчният материал и продуктите за растителна защита поевтиняват с по 1%. Тези понижения, макар и скромни, помагат за балансиране на общите разходи.

Млякото поскъпва в цяла Европа

Особено показателен, за случващото се в сектора, е пазарът на мляко. През 2025 г. цените му са по-високи в 25 от 27 държави членки на ЕС. Единственото изключение е Гърция, където се отчита спад от 3%.

Най-големите увеличения са регистрирани в Дания (+21%), Естония (+20%) и Литва и Чехия (по +17%). Това ясно показва, че пазарът на млякото остава чувствителен към регионални фактори – от климат и фуражи до национални политики и пазарна структура.

Какво означава всичко това за потребителите?

Макар данните да се отнасят до цени на производствено ниво, ефектът от тяхното поскъпване неизбежно се пренася към рафтовете в магазините.

Ценовата динамика през 2025 г. показва, че европейското селско стопанство навлиза не просто в нов цикъл на растеж, а в период на по-сложно пренареждане. Средните стойности крият дълбоки различия между секторите, а пазарът става все по-чувствителен към външни шокове.