На 31 януари и 1 февруари InvestPRO Conference ще събере инвеститори и финансови експерти, които ще разгледат новите тенденции и ще дискутират бъдещето на икономиката. Част от лекторския състав на събитието е Даниел Трифонов, който ръководи отдел „Ликвидност и финансови пазари“ в tbi bank. Той има ключова роля в надзора на портфейла за търгуване със собствен капитал на банката, управлението на ликвидността и международните отношения с финансови институции и регулатори.
В интервю за Лидер.БГ той обсъжда как може да се търси по-добра доходност без поемане на прекомерен риск, как влизането в еврозоната променя отношението към спестяванията и кои финансови навици вече не работят в новата икономическа среда.
Много хора искат по-добра доходност, но без да поемат голям риск. Възможно ли е това изобщо днес или е нереалистично очакване?
Пазарът предлага различни инструменти по отношение на риск и доходност, като в повечето случаи двете функционират като скачени съдове. Колкото по-висока доходност търсите, толкова по-голям риск трябва да сте склонни да поемете. Например, най-консервативният инвестиционен продукт е банковият депозит, който предлага висока сигурност, но доходността му обикновено е ниска. На българския пазар са малко предложенията, които надхвърлят 1% годишна лихва. Облигациите, от друга страна, предлагат разумен баланс между риск и възвръщаемост. В сравнение с класическите спестовни сметки и депозити, някои облигации могат да осигурят сравнително по-висок и предвидим доход, без да се поема рискът, характерен за акциите. Разбира се, той никога не е нулев, но при добре подбран емитент и срок, рискът може да бъде ясно измерим. Накратко, ключът при управлението на спестяванията е в баланса, диверсификацията и реалистичните очаквания. Максимален доход без риск е мисия невъзможна. Съветът ми е хората да се насочат към възможностите, които отговарят на личните им познания, цели и хоризонт. Така например, за много хора, които разполагат с депозити, облигациите са логичната следваща стъпка в търсене на по-добра възвръщаемост без екстремен риск.
Как се промени начинът, по който хората мислят за спестяванията си, когато наближи приемането на еврото?
Влизането на България в еврозоната даде широко поле за спекулации и „игра“ със страховете на хората. Но аз вярвам, че този процес имаше и позитивни страни. Голяма част от парите в брой бяха депозирани в банковия сектор. Освен сигурност за потребителите, това може да им носи и допълнителен доход. Все повече хора започват да гледат прагматично на спестяванията си, да сверяват в платформи различните банкови оферти и да избират тези с най-добри условия. На пазара има дори спестовни сметки, като „Касичка“ на tbi bank, например, които дават на клиентите постоянен 24/7 достъп до парите им, докато те се олихвяват. Нужно е просто хората да се информират, а в днешно време има много достъпни начини за това.
Има ли финансови навици, които работят добре в една среда, но започват да създават проблеми, когато условията се променят?
Да, класически пример е навикът спестяванията да се държат в брой или в банков продукт с ниска доходност. При по-висока инфлация, това постепенно води до загуба на реалната им стойност. Финансовите навици трябва да се адаптират към средата, а не да остават непроменени с години. Ако предпочитате депозити – сравнете офертите и изберете тази с най-високи лихви. На българския пазар има банки, които предлагат лихви, покриващи значителна част от инфлацията. Ако искате достъп до по-висока доходност – информирайте се, посещавайте инвестиционни събития, прочетете специализирана литература и започнете да инвестирате регулярно и с разумни суми. Вече всеки има достъп до платформи, които позволяват лично да управлявате инвестиционния си портфейл. Разпределянето на средствата между различни инструменти все повече се превръща в ключово решение за по-добра защита и по-устойчиви резултати във времето.
Как човек може да разбере, че взема решение, воден повече от страх или навик, отколкото от реална преценка?
Обикновено това личи, когато решението се повтаря автоматично, без да се отчита дали условията са се променили. Ако основният аргумент е „така винаги съм правил“, а не конкретна оценка на доходността, срока и риска, вероятно изборът е воден повече от страх или навик. Неслучайно преобладаващата част от българите все още държат спестяванията си при 0% лихва. Напоследък забелязвам отиване и в другата крайност – вземането на финансови решения единствено на база модерни тенденции или дори съмнителни съвети в социалните мрежи. Не забравяйте – в основата на правилните решения винаги стои информираността от надеждни източници, личните финансови цели и компетенции, и преценката на риска от потенциални загуби, които можем да понесем.
По време на InvestPRO Conference ще говорите за доходност и риск в новата валутна среда. Кое е първото нещо, което хората трябва да преосмислят, след като България вече влезе в еврозоната?
Най-важното е да мислят за спестяванията си в дългосрочен план, като вземат предвид няколко фактора – прогнозираната инфлация, очакваната доходност и потенциалните рискове на инвестицията. Добрата новина е, че с влизането в еврозоната предлаганите на българския пазар продукти и лихвени нива постепенно ще се приравнят с европейските. Така българите ще имат достъп до по-ефективни инструменти с по-нисък риск.
