Измерването на държавния дълг е ключов индикатор за икономическото здраве на една държава. В края на първото тримесечие на 2024 г. съотношението на брутния държавен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в еврозоната достига 88,7%. Това е леко увеличение в сравнение с 88,2% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г.
В рамките на Европейския съюз (ЕС), съотношението също нараства от 81,5% на 82,0% за същия период. Тези данни, публикувани от Евростат, подчертават текущото състояние на държавния дълг в региона и важните икономически и социални предизвикателства, които той представя.
Общи тенденции в еврозоната и ЕС
В края на първото тримесечие на 2024 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в еврозоната е 88,7%, което представлява увеличение от 0,5 процентни пункта спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г.
В ЕС съотношението се увеличава от 81,5% на 82,0% за същия период. В сравнение с първото тримесечие на 2023 г., съотношението на държавния дълг към БВП намаля както в еврозоната (от 90,1% на 88,7%), така и в ЕС (от 83,0% на 82,0%).
Дългът на сектор „Държавно управление“ в края на първото тримесечие на 2024 г. се състои предимно от дългови ценни книжа – 83,9% в еврозоната и 83,4% в ЕС. Кредитите представляват 13,6% от дълга в еврозоната и 14,0% в ЕС, докато валута и депозити съставляват 2,6% както в еврозоната, така и в ЕС.
Междуправителствено кредитиране
Междуправителственото кредитиране (МПК) също е важен аспект на държавния дълг. В края на първото тримесечие на 2024 г. МПК като процент от БВП възлиза на 1,4% в еврозоната и на 1,2% в ЕС. Този тип кредитиране показва участието на правителствата на държавите членки в подпомагане на други членки чрез заеми.
Държавен дълг по държави
Най-високите съотношения на държавния дълг към БВП в края на първото тримесечие на 2024 г. са отчетени в:
- Гърция (159,8%)
- Италия (137,7%)
- Франция (110,8%)
- Испания (108,9%)
- Белгия (108,2%)
- Португалия (100,4%)
Най-ниските съотношения са регистрирани в:
- България (22,6%)
- Естония (23,6%)
- Люксембург (27,2%)
Промени спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., двадесет държави членки отбелязват увеличение на съотношението на дълга към БВП, а седем – намаление. Най-голямо увеличение се наблюдава в:
- Словакия (+4,6 пр.п.)
- Естония (+4,0 пр.п.)
- Белгия (+3,1 пр.п.)
- Румъния (+2,8 пр.п.)
- Унгария (+2,5 пр.п.)
- Австрия (+2,1 пр.п.)
Намаление на съотношението на дълга към БВП се наблюдава в:
- Гърция (-2,1 пр.п.)
- Кипър и Нидерландия (и двете -1,2 пр.п.)
- Швеция и Ирландия (и двете -0,8 пр.п.)
- България (-0,5 пр.п.)
- Германия (-0,2 пр.п.)
Промени спрямо първото тримесечие на 2023 г.
В сравнение с първото тримесечие на 2023 г., дванадесет държави членки отбелязват увеличение на съотношението на дълга към БВП, четиринадесет държави членки – намаление, докато в Ирландия съотношението остава стабилно. Най-голямо увеличение е отчетено в:
- Естония (+6,3 пр.п.)
- Финландия (+4,2 пр.п.)
- Полша (+3,3 пр.п.)
- Словакия (+2,7 пр.п.)
- Румъния (+2,2 пр.п.)
- Литва (+2,1 пр.п.)
- Белгия (+2,0 пр.п.)
Най-голямо намаление се наблюдава в:
- Португалия (-12,0 пр.п.)
- Гърция (-9,6 пр.п.)
- Кипър (-6,8 пр.п.)
- Хърватия (-5,3 пр.п.)
- Нидерландия (-2,8 пр.п.)
- Испания и Германия (и двете -2,2 пр.п.)
Ситуацията в България
България отбелязва минимално увеличение на съотношението на дълга към БВП с +0,5 пр.п. спрямо първото тримесечие на 2023 г. и намаление от -0,5 пр.п спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. През първото тримесечие на 2023 г. дългът на България е 38 661 милиона лева, което представлява 22,1% от БВП на страната. Той се увеличава до 42 383 милиона (23,1%) в края на 2023 г. и възлиза на 42 153 милиона или 22,6% от БВП в края на първото тримесечие на 2024 г. Това я прави държавата с най-нисък държавен дълг в Европа.
Държавният дълг в еврозоната и ЕС показва сложни и разнообразни тенденции в края на първото тримесечие на 2024 г. Докато общото съотношение на дълга към БВП се увеличава леко, значителни различия се наблюдават между отделните държави членки. Някои страни, като Гърция и Италия, продължават да имат високи нива на държавен дълг, докато други, като България и Естония, успяват да поддържат сравнително ниски нива.
Тези данни подчертават необходимостта от индивидуален подход към икономическите и фискалните политики на всяка държава членка, за да се осигури стабилност и устойчив растеж в рамките на Еврозоната и ЕС.
