Пиенето на достатъчно количество вода може да е свързано с намален риск от развитие на сърдечна недостатъчност, според изследователи от Националния институт по здравеопазване.
Техните открития показват, че поддържането на добра хидратация през целия живот не само поддържа основното функциониране на тялото, но също така може да намали риска от тежки сърдечни проблеми в бъдеще.
Сърдечна недостатъчност, хронично състояние, което се развива, когато сърцето не изпомпва достатъчно кръв за нуждите на тялото. Над 64 милиона души в света страдат от сърдечна недостатъчност и броят им постоянно расте. В България пациентите с тази диагноза са над 170 хиляди. То се среща по-често хора на възраст над 65 години.
„Подобно на намаляването на приема на сол, пиенето на достатъчно вода и поддържането на добра хидратация е начин да поддържаме сърцата си здрави. Пиенето на достатъчно количество вода може да помогне за намаляване на дългосрочните рискове от сърдечни заболявания“, казва д-р Наталия Дмитриева, водещ автор на изследването и изследовател в Лаборатория по сърдечно-съдова регенеративна медицина към Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта (NHLBI), част от NIH.
След провеждане на предклинични изследвания, които предполагат връзка между дехидратацията и сърдечната фиброза (втвърдяване на сърдечните мускули), Дмитриева и изследователите търсят подобни асоциации в мащабни популационни проучвания.
За начало те анализираха данни от повече от 15 000 възрастни на възраст 45-66 години, които се включват в проучването за риска от атеросклероза между 1987-1989 г. и споделят информация от медицински посещения за период от 25 години.
При избора на участници за техния ретроспективен преглед, учените се фокусират върху тези, чиито нива на хидратация са в нормални граници и които не са страдали от диабет, затлъстяване или сърдечна недостатъчност в началото на изследването.
Приблизително 11 814 възрастни са включени в окончателния анализ и от тях изследователите откриват, че 1 366 (11,56%) по-късно развиха сърдечна недостатъчност.
За да оцени потенциалните връзки с хидратацията, екипът оценява състоянието на хидратация на участниците, използвайки няколко клинични мерки. Разглеждането на нивата на серумния натрий, които се увеличават с намаляването на нивата на течностите в тялото, е особено полезно за идентифициране на участници с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност.
Той също така помага да се идентифицират възрастни хора с повишен риск от развитие както на сърдечна недостатъчност, така и на левокамерна хипертрофия (уголемяване и удебеляване на сърцето).
Хидратация
Възрастни със серумни нива на натрий, започващи от 143 mEq/L – нормалният диапазон е 135-146 mEq/L – в средна възраст са имали 39% риск от развитие на сърдечна недостатъчност в сравнение с възрастни с по-ниски нива .
Всеки допълнителен mEq/L на серумния натрий в рамките на нормалния диапазон от 135-146 mEq/L, увеличава вероятността участник да развие сърдечна недостатъчност с 5%.
От около 5000 души на възраст 70-90 години, тези със серумни нива на натрий от 142,5-143 mEq/L са с 62% по-голям риск да развият левокамерна хипертрофия. Серумните нива на натрий, започващи от 143 mEq/L нагоре, корелират със 102% повишен риск от левокамерна хипертрофия и 54% повишен риск от сърдечна недостатъчност.
Въз основа на тези данни авторите заключават, че серумните нива на натрий над 142 mEq/L в средна възраст са свързани с повишен риск за развитие на левокамерна хипертрофия и сърдечна недостатъчност по-късно в живота.
Течностите са от съществено значение за редица телесни функции, включително подпомагане на сърцето да изпомпва ефективно кръвта, поддържане на функцията на кръвоносните съдове и организиране на кръвообращението. Въпреки това много хора приемат много по-малко, отколкото им е необходимо, казват изследователите.
Докато насоките за течности варират в зависимост от нуждите на тялото, изследователите препоръчват дневен прием на течности от 6-8 чаши (1,5-2,1 литра) за жените и 8-12 чаши (2-3 литра) за мъжете.
Това изследване е публикувано в European Heart Journal.
Източник: NIH/Национален институт за сърцето, кръвта и белите дробове
