Младите хора са двигателят на всяко едно общество, а участието им в образованието и трудовия пазар е от огромно значение за бъдещето на икономиката и социалния напредък.
Последния доклад на Евростат, обхващаш данни от 2023 година, представя интересни тенденции в заетостта на младите хора в Европа и огромни разлики между страните членки по този показател.
Успяват ли младите европейци да съчетават работата работа и образование, какви са предизвикателствата, с които трябва да се справят и как икономическите и културни фактори оформят тези процеси?
През 2023 г. 25,7 % от младите европейци (на възраст 15-29 години) са били заети по време на образованието си. Докато 71,4 % са останали извън работната сила, а 2,9 % са били на разположение за работа и активно са търсили работа (безработни).
Въпреки че една четвърт от младите европейци успяват да работят, докато учат, ако се вгледаме по детайлно в ситуацията в отделните държави, ще открием съществени различия на национално равнище.
Най-висок дял на младите хора, заети по време образованието си, се наблюдава в Нидерландия (74,5 %), Дания (52,6 %) и Австрия (46,2 %). За разлика от тях Румъния (2,3 %), Словакия (5,8 %), Унгария (6,1 %) и България (6,5%) са в дъното на класацията, отчитайки най-ниските дялове сред страните от ЕС.
Най-високият дял на младежите, които са на разположение за работа и активно търсят такава, е регистриран в Швеция (13,8 %), Финландия (8,3 %) и Дания (6,9 %). В другия край на скалата, в Унгария (0,4 %), Чехия (0,8 %) и Полша (0,9 %) делът на младите хора, които търсят работа в ЕС, е под 1 %.
Разлики между жените и мъжете
Мъжете са с по-ниско участие във формалното образование във всички възрастови групи и при всички форми на заетост. В същото време във всички възрастови групи мъжете са с по-високо участие в работната сила.
По-голям процент от жените, отколкото от мъжете са извън работната сила по времето когато учат, като най-голямото разминаване се наблюдава във възрастовата група 20-24 години.
Също така повече жени, отколкото мъже, също остават едновременно извън образованието и работната сила. Най-силно изразените разлики са регистрирани сред младите хора на възраст 25-29 години.
Какво показват тези данни?
Тези разлики са отражение от една страна на нагласите в обществото на съответната държава, но от друга показват икономическата структура и социалните политики.
В държави като Нидерландия, Дания и Австрия младите хора са успешно интегрирани на пазара на труда, по време на образованието си. Това вероятно е резултат от стабилна система за дуално обучение и силна подкрепа за студентите.
В страни като Румъния, Словакия, Унгария и България обаче, ниската заетост сред младите хора показва недостатъчни усилия за тяхната успешна интеграция в пазара на труда и липса на възможности за гъвкава заетост и подкрепа.
Огромните различия между отделните държави и между половете дават ясен сигнал за необходимостта от целенасочени мерки за интеграция, равенство и подкрепа на младите хора, за да се осигури по-лесен и плавен преход между образованието и бъдещата професионална реализация. Това е много повече от въпрос на социална справедливост, а залог за устойчивото икономическо развитие на Европа.
