Емисиите на изкопаем въглероден диоксид (CO2) са се повишили до рекордните 36,8 милиарда тона през 2023 г., което е увеличение от 1,1% спрямо 2022 г., изчисляват учените.
Според Агенцията за опазване на околната среда на Съединените щати глобалните въглеродни емисии от изкопаеми горива са скочили с 90 процента от 1970 г. насам. Скорошно проучване разкрива, че глобалните въглеродни емисии, произтичащи от изкопаеми горива, са се увеличили през 2023 г. с 1,1 процента спрямо 2022 г., достигайки рекордни нива.
Изследването е проведено от научния екип на Global Carbon Project, включващ изследователи от Университета на Ексетър, Университета на Източна Англия (UEA), Центъра за международни изследвания на климата CICERO, Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан и 90 други институции по целия свят.
Анализиране на въглеродните емисии в световен мащаб
При анализиране на глобалните въглеродни емисии от изкопаеми горива и промени в земеползването, учените установяват, че емисиите на изкопаем въглероден диоксид (CO2) са се повишили до рекордните 36,8 милиарда тона през 2023 г.
Освен това екипът прави оценка на общите глобални емисии на CO2 (изкопаеми горива + промяна в земеползването) на 40,9 милиарда тона. Глобалните емисии от въглища (1,1 процента), петрол (1,5 процента) и газ (0,5 процента) се очаква да се покачат, според доклада. Екипът прогнозира, че средните атмосферни нива на CO2 през 2023 г. ще достигнат 419,3 части на милион, отбелязвайки 51% увеличение от прединдустриалните нива.
Горските пожари са една от основните причини за повишаването на глобалните температури тази година. В изявление на учените се посочва, че глобалните емисии на CO2 от пожари през 2023 г. са били по-големи от средните (въз основа на сателитни записи от 2003 г.) поради екстремния сезон на горски пожари в Канада, където емисиите са били шест до осем пъти по-високи от средните.
Учените подчертават, че въпреки спада на емисиите, наблюдаван в определени региони като Европа и САЩ, общата глобална тенденция показва тревожно покачване.
Това покачване представлява сериозно предизвикателство за постигане на климатичните цели, особено по отношение на надхвърлянето на границата от 1,5 градуса по Целзий, очертана в Парижкото споразумение.
Пиер Фридлингщайн, професор в Института за глобални системи на Ексетър, който ръководи проучването, заявява: „Последствията от изменението на климата са очевидни навсякъде около нас, но действията за намаляване на въглеродните емисии от изкопаемите горива остават болезнено бавни.“
„Сега изглежда неизбежно, че ще надхвърлим целта от 1,5°C на Парижкото споразумение и лидерите, срещащи се на COP28, ще трябва да се споразумеят за бързо намаляване на емисиите от изкопаеми горива, за да могат да запазят поне целта от 2 градуса по Целзий.“
Освен това, въпреки че се очаква емисиите от промени в земеползването да намалеят леко, в доклада се отбелязва, че продължаващите усилия за повторно залесяване не успяват да компенсират тези емисии.
Докладът прогнозира значителни регионални вариации в тенденциите за 2023 г., като показва очаквано увеличение на емисиите с 8,2% в Индия и 4% в Китай, като същевременно предвижда спад от 7,4% в ЕС, 3% в САЩ и 0,4% процента в останалия свят.
Изследването е публикувано на 4-ти декември в изданието за 2023 г. (18-ият годишен доклад) на списанието Earth System Science Data.
Източник: InterestingEngineering
