През 2025 година Европа отчита исторически успех на пазара на труда
На фона на предизвикателствата, пред които е изправен света днес, свързани с икономически кризи, инфлация, демографски натиск и технологични промени, добрите новини за пазара на труда стават все по-ценни. Ето защо, последните данни от Евростат за миналата година заслужават внимание.
Според изнесената информация, през 2025 година равнището на заетост в Европейския съюз достига рекордните 76,1% сред хората на възраст между 20 и 64 години. Това означава, че близо 197,7 милиона души в ЕС работят – най-високият дял, откакто се води статистика от 2009 г. насам.
На пръв поглед това е знак за стабилност, възстановяване и устойчив растеж. Но по-задълбочен поглед показва една доста по-различна картина: Европа напредва, но не навсякъде и не с еднакво темпо.
Рекорд за Европа: хората работят повече от всякога
В сравнение с 2024 г. заетостта в ЕС се е увеличила с 0,3 процентни пункта, а спрямо 2023 г. – с 0,8 пункта. Това е ясен знак, че европейският трудов пазар остава устойчив въпреки глобалната несигурност.
Причините са за това могат да се търсят на различни места – постепенното възстановяване на ключови икономически сектори, недостига на работна ръка в редица държави, подобрени политики за включване на хората в заетостта, все по-гъвкавите форми на работа и др., но успехът далеч не е равномерно разпределен.
Къде в Европа работят най-много хора?
Ако се вгледаме по-детайлно в ситуацията в отделните държави членки ще видим една доста по-нюансирана картина.
Страните-лидери по заетост в Европа през 2025 година са Малта – 83,6%, Нидерландия – 83,4% и Чехия – 82,9%. Тези държави показват висока ефективност на трудовия пазар и политики, които стимулират участието в работа.
В противоположния край на класацията остават Италия – 67,6%, Румъния – 69,0% и Гърция – 71,0%.
За миналата година България регистрира ниво на заетост малко над средното за Европа – 77%, което поставя страната ни в средната част на класацията.
Разликата между водещите и изоставащите страни е над 16 процентни пункта, което е огромна дистанция в рамките на един съюз.
Жените все още изостават на пазара на труда
Друг важен изводи от изнесените данни е, че равенството между половете все още не е постигнато.
През 2025 г. равнището на заетост при мъжете в ЕС е 80,9%, а при жените е 71,3%, което е разликата е 9,6 процентни пункта.
Сред страните от ЕС най-високите равнища на заетост при мъжете са регистрирани в Малта (89,1 %), Чехия (88,2 %) и Нидерландия (87,2 %), докато най-ниските са наблюдавани в Белгия (76,4 %), Хърватия (76,8 %) и Финландия (77,0 %).
При жените в ЕС равнището на заетост е било най-високо в Естония (81,4 %), Литва (80,3 %) и Швеция (79,8 %). Италия (58,0 %), Румъния (59,5 %) и Гърция (62,3 %) са отбелязали най-ниските нива.
Това означава, че милиони жени в Европа продължават да срещат по-големи препятствия пред намирането и задържането на работа, които са свързани с липса на достъпни грижи за деца, неравномерно разпределение на семейните ангажименти, по-ниско заплащане и ограничени възможности за развитие.
Къде половото неравенство е най-голямо?
Най-сериозни различия между заетостта на мъжете и жените са отчетени в Италия – 19,1 процентни пункта, Румъния – 18,7 пр.п. и Гърция – 17,4 пр.п.
Докато най-малки различия има в страни като Естония – 0,5 пр.п., Финландия – 1,3 пр.п. и Латвия – 1,9 пр.п.
Литва е абсолютното изключение в Европа – единствената държава, в която заетостта при жените изпреварва тази при мъжете.
В България равнището на заетост при мъжете през 2025 година е било 80,6%, а при жените 73,2%, което означава разлика от 7,4 пр.п.
Какво означават тези числа за бъдещето?
Рекордната заетост е безспорно добра новина. Тя означава повече доходи, по-високо потребление, по-силни социални системи и по-голяма икономическа устойчивост.
Но Европа навлиза в нов етап, в който няма да е достатъчно просто „да има работа“. Все по-важно ще бъде равнището на заплащането, сигурността на работните места, устойчивия баланс между работа и личен живот, постигане на възрастово и полово равенство и баланс между ситуацията в отделните държави членки.
Днес истинският тест пред Европа не е просто колко хора работят, а дали всеки има реален достъп до достоен труд. Защото силната икономика не се измерва само в проценти, а и в това дали успехът достига до всички.
