Еволюцията на корените на дърветата може да е довела до масово изчезване, според ново проучване.
Публикувано в бюлетина на Геологическото общество на Америка на 9-ти ноември и проведено от изследователи от университета на Индиана – университета Пърдю в Индианаполис (IUPUI) и колеги в Обединеното кралство, скорошното проучване разкрива, че появата на корените на дърветата може да е предизвикала поредица от големи изчезвания, които разтърсват водите на Земята преди около 300 милиона години.
„Нашият анализ показва, че еволюцията на корените на дърветата вероятно е наводнила миналите океани с излишни хранителни вещества, причинявайки масивен растеж на водорасли“, казва Габриел Филипели, професор по науки за Земята в Училището по наука в IUPUI.
„Този бърз и разрушителен цъфтеж на водорасли е изчерпал по-голямата част от кислорода в океаните, предизвиквайки катастрофални масови заличаващи събития“, добавя той.
Както се посочва в изданието на IUPUI , преди еволюцията на живота на сушата, по време на девонския период от преди 419 милиона до 358 милиона години, е имало редица катастрофални събития на изчезване, за които се смята, че са убили над 70% от живота на Земята.
Научно известен като еутрофикация, този процес подхранва широки мъртви зони заради излишък от хранителни вещества, които предизвикват масивен цъфтеж на водорасли, които консумират целия кислород на водата, както в Големите езера и Мексиканския залив.
Новото изследване предполага, че тези исторически събития вероятно са били подхранвани от корени на дървета, които по време на периоди на растеж са извличали хранителни вещества от земята и след това внезапно са ги изхвърляли във водата. Теорията се основава на комбинация от нови и съществуващи доказателства.
Учените са успели да потвърдят идентифицираните по-рано цикли на по-високи и по-ниски нива на фосфор, химичен елемент, открит във всички форми на живот на Земята, въз основа на химически анализ на каменни отлагания от древни езерни корита, чиито останки остават по целия свят, включително пробите използвани в изследването от места в Гренландия и край североизточното крайбрежие на Шотландия.
„Не е лесно да надникнем над 370 милиона години в миналото,но скалите имат дълги спомени и все още има места на Земята, където можете да използвате химията като микроскоп, за да отключите мистериите на древния свят“, обяснява Матю Смарт, доктор по философия в лабораторията на Габриел Филипели.
Изследователите са успели да идентифицират гниенето на корените на дърветата като основния заподозрян зад събитията на изчезване през девонския период, тъй като циклите на фосфора са се случили по същото време като еволюцията на първите корени на дърветата.
„Оттогава природата е разработила методи за противодействие на ефектите от гниещата дървесина, така че новите дървета не причиняват подобно опустошение. В сравнение с тънкия слой почва, покривала старата Земя, съвременната почва е по-дълбока и задържа повече хранителни вещества“, казва Филипели.
Въпреки това констатациите на проучването относно динамиката дават представа за други, по-скорошни опасности за океанския живот. Авторите на статията посочват, че други учени твърдят, че торовете и други замърсявания с органични отпадъци, включително канализация, са довели океаните на Земята опасно близо до това да останат напълно без кислород.
„Тези нови прозрения за катастрофалните резултати от природните събития в древния свят могат да служат като предупреждение за последствията от подобни условия, произтичащи от днешната човешка дейност“, казва Филипели.
Еволюцията на кореновите системи на сухоземните растения се извършва стъпаловидно през целия Девонски период, като първите доказателства за сложни коренови системи се появяват в средата на периода.
Тази биологична иновация осигурява подобрен път за пренос на земния фосфор (P) към морската система чрез изветряне и ерозия. Това подобрение е в съответствие с палеозолните записи и е довело до хипотези за причините за морската еутрофикация и масовото измиране по време на Девон.
Изтчоник: InterestingEngineering
