В един все по-свързан икономически свят цената на труда остава един от най-ясните показатели за развитието на отделните държави. Данните, изнесени от Евростат за 2025 г. представят много повече от числа. Те показват дълбоки различия в стандарта на живот, производителността и икономическите модели в рамките на Европейския съюз.
Каква е средната цена на труда в ЕС?
През 2025 г. средните разходи за труд на час в Европейския съюз (ЕС) се оценяват на 34,9 евро в ЕС и 38,2 евро в еврозоната.
Това показва ръст спрямо 2024 г., когато стойностите са били съответно 33,5 евро и 36,8 евро. Увеличението отразява както нарастващите заплати, така и по-високите разходи за социални осигуровки и други задължения на работодателите.
Огромни различия между държавите
Налице са значителни разлики между страните от ЕС по отношение на средните разходи за труд на час. Най-ниските разходи за труд на час са регистрирани в България (12,0 евро), следвана от Румъния (13,6 евро) и Унгария (15,2 евро), а най-високите — в Люксембург (56,8 евро), Дания (51,7 евро) и Нидерландия (47,9 евро).
Тези разлики са ясен знак, че ЕС продължава да бъде икономически разнообразен съюз, в който условията за бизнес и труд се различават значително.
Какво включват разходите за труд?
Разходите за труд не се изчерпват само със заплатите. Те се състоят от две основни съставни части – заплати и възнаграждения и нетрудови разходи (например социални осигуровки).
През 2025 г. делът на нетрудовите разходи е 24,8% в ЕС и 25,6% в еврозоната, като най-ниски тези разходи са в Румъния (4,8 %), Литва (5,5 %) и Малта (5,8 %), а най-високите — във Франция (32,3 %), Швеция (31,7 %) и Словакия (28,6 %).
Това означава, че в някои държави работодателите поемат значително по-голяма тежест извън самата заплата.
Къде разходите за труд растат най-бързо?
През 2025 г. часовите разходи за труд, изразени в евро, са се повишили с 4,1 % в ЕС и с 3,8 % в еврозоната в сравнение с 2024 г. Най-сериозен ръст е отчетен в България (+13,1%), следвана от Хърватия (+11,6%), Словения (+9,3%) и Литва (+9,2%).
В по-развитите икономики увеличенията са доста по-умерени – например Франция (+2,0%), Италия (+3,2%) и Испания, Кипър и Люксембург (по +3,5 %).
За страните от ЕС извън еврозоната разходите за труд на час, изразени в национална валута, са се увеличили във всички страни, като най-големите увеличения са отчетени в Румъния (+10,6 %), Унгария (+8,9 %) и Полша (+8,8 %). Най-малко са се увеличили в Дания (+3,0 %).
Драстичните разлики в разходите за труд между отделните държави показват, че Европа все още се движи „на различни скорости“. От една страна, по-ниските разходи създават конкурентно предимство за някои икономики. От друга – по-високите разходи често са свързани с по-добър стандарт на живот и социална защита. Истинското предизвикателство обаче остава същото: как да се постигне баланс между конкурентоспособност, устойчив растеж и по-добър живот за хората.
