Изследователите откриват, че дърветата и почвите в най-отдалечения край на горите и градските паркове могат да играят по-голяма роля в борбата с изменението на климата, отколкото се предполагаше до сега.
Дърветата и почвата може да нямат бели дробове като нас, но те вдишват и издишват през цялото време. Дърветата „вдишват“ въглероден диоксид (CO2) от въздуха и съхраняват въглерод в стволовете си.
Горите всъщност съхраняват много повече въглероден диоксид, отколкото отделят, което е безценно за нашата планета: около 30% от емисиите на изкопаеми горива се елиминират, когато горите ги поглъщат – ефект, наречен земен поглъщател на въглерод.
Но какво се случва с „белите дробове“ на планетата, когато големите гори се изсичат и се образуват разстояния между отделните части, процес, който изследователите наричат фрагментация на горите.
„Ние мислим за горите като за големи пейзажи, но всъщност те са нарязани на всички тези малки сегменти заради човешката дейност“, казва Хутира, професор по земя и околна среда в колежа по изкуства и науки в BU. Тези промени в горите създават повече зони, наречени „горски ръбове“ – буквално дърветата в най-външния край на гората.
Отдавна се предполагаше, че тези горски ръбове отделят и съхраняват въглерод със сходни скорости като горските интериори, но Хутира и изследователите в нейната лаборатория в BU откриват, че това не е вярно.
В два скорошни изследователски доклада екипът на Хутира установява, че ръбовите дървета растат по-бързо от техните братовчеди, които се намират дълбоко в гората и че почвата в градските райони може да съхранява повече въглероден диоксид, отколкото се смяташе преди.
Техните резултати доказват важността от опазването и стойността на градските гори като нещо повече от места за отдих.
Вдишване на CO2
В един от най-подробните прегледи на „ръбовете“ на умерените гори досега, Хутира и нейният изследователски екип, включително сътрудници от Harvard Forest, изследват темповете на растеж на дърветата по ръбовете в сравнение с останалата част от гората.
Използвайки данни от програмата за инвентаризация и анализ на горите на Министерството на земеделието на САЩ – която следи размера на дърветата, растежа и използването на земята в цялата страна – екипът на Хутира разглежда повече от 48 000 горски парцела в североизточните Съединени щати. Те откриват, че дърветата по ръбовете растат почти два пъти по-бързо от вътрешните дървета.
„Това вероятно е, защото дърветата по ръба нямат конкуренция, така че получават повече светлина“, казва Лука Мореале, докторант в лабораторията на Хитира и водещ автор на статията, публикувана в Nature Communications. А колкото повече расте едно дърво, толкова повече въглерод поема.
Естествено това не означава, че по-голямата фрагментация на горите е решение за изсмукване на повече въглерод от атмосферата. Съхранението на въглерод по ръбовете на фрагментирани райони не се доближава до компенсиране на негативните странични ефекти от загубата на гори – като освобождаване на въглерода, дълго съхраняван под земята, обратно в атмосферата.
Това проучване показва необходимостта от по-добро разбиране и опазване на вече съществуващите горски ръбове.
Издишване на CO2
Във второ свързано проучване, Хитира се обединява с биологът от BU, Памела Темплер, за да проучи почвите в горските ръбове. Те установяват, че почвата на горските ръбове отделя повече въглерод от вътрешната горска почва.
„Почвите съдържат огромни количества бактерии, гъбички, корени и микроорганизми и те отделят CO2 точно по начина, по който ние го издишваме, когато работим и сме активни“, казва Сара Гарви, докторант в лабораторията на Хутира и водещ автор на статия за почвите в горските краища, публикувана в Global Change Biology. „В почвата има повече, отколкото може да се види.“
Екипът посещава осем полеви обекта на всеки две седмици, в продължение на година и половина, за да измерва нивата на въглерод, който се отделя от почвите. Те установяват, че в селските райони (с по-малко хора и сгради) по-високите температури в края на гората карат листата и органичната материя да се разлагат по-бързо, принуждавайки почвените микроорганизми да работят по-усилено и да отделят повече въглероден диоксид от техните по-хладни, по-сенчести събратя във вътрешността на гората.
В градските гори, където земята е значително по-гореща и по-суха, почвите не отделят толкова въглерод. Но изследването, финансирано от Националната научна фондация и Министерството на земеделието на САЩ, също показва, че градските почви, като тези във Франклин Парк, най-големият обществен парк в Бостън, имат по-голям капацитет за съхранение на въглерод, отколкото се е предполагало преди, казва Гарви.
Критично за нашето бъдеще
„Горите съхраняват почти половината от въглерода си под земята“, казва Гарви. „Ето защо разбирането на взаимодействието между почвата и растителния свят е изключително важно за разбирането на по-голямата картина на това как горите съхраняват въглерод в дългосрочен план.”
Градовете и страните по света поемат ангажименти да засаждат повече дървета в опит да ограничат въздействието на изменението на климата. Трябва да се вземе предвид повишените количества въглерод, съхранявани от горските ръбове.
По-нататъшните изследвания трябва да помогнат да се изясни дали запазването на места като Franklin Park, където има тонове пешеходен трафик, не е също толкова важно, колкото спасяването на отдалечените гори, които се посещават доста по-рядко.
Източник: GoodNewsNetwork
