Повече от 600 години една гробница в древния град Chan Chan в Перу остава скрита за света. Сега археолозите я отварят и откриват останките на 38 души с висок социален статус, заедно с множество предмети, които могат да разкрият нови подробности за живота и погребалните ритуали на елита на цивилизацията Чиму (Chimú).
Откритието е направено в оградения комплекс Utzh An, известен и като бившия дворец Gran Chimú, по време на археологически проучвания и консервационни дейности на Министерството на културата на Перу.
Стойността на откритието не се определя само от намерените предмети. Повечето от намерените погребални комплекси на цивилизацията Чиму векове наред са били обект на разграбване. Този обаче е различен. Останал скрит, той пази непокътнати хората, предметите и архитектурата в своя първоначален контекст.
Това предоставя на археолозите непознат разказ за живота, йерархията и представите за смъртта на обществото, управлявало тази част от Южна Америка преди идването на инките.
Град от пръст, превърнал се в столица на империя
Chan Chan се намира близо до днешния град Трухильо по северното крайбрежие на Перу. Той става столица на царството Чиму (или Чимор), което достига своя разцвет през XV век, малко преди да бъде завладяно от инките.
Според UNESCO Chan Chan е най-големият град със земна архитектура в предколумбова Америка – огромен комплекс, чиито сгради и масивни стени са изградени основно от пръст.
Зад внушителните размери на Chan Chan стои внимателно организирана градска структура. В центъра му са разположени девет големи правоъгълни комплекса, известни като „цитадели“ или „дворци“, защитени от високи масивни стени.
Те помещават храмове, жилища, складове, водни резервоари и погребални платформи. Около монументалното ядро са съществували производствени пространства за тъкане, обработка на дърво и метали, а сложна напоителна система е поддържала земеделието в иначе сухия район.
Архитектурата разкрива общество със строга социална и политическа организация, към чийто елит вероятно са принадлежали хората от новооткрития погребален комплекс.
38 души и три погребални камери
Според перуанската държавна агенция Andina погребалната платформа се състои от една централна и две странични камери. До централната се достига през вход и стълбище, спускащо се на приблизително 2,5 метра. Самата камера е широка около 1,2 метра и достига 5 метра навътре. Тя пази останките на един човек, заедно с множество предмети от метал и раковини.
Двете странични камери са значително по-големи – приблизително 1,5 метра широки, 8 метра дълги и разположени на около 3,5 метра под нивото, от което работят археолозите. Съдържанието им обаче е различно.
В едната няма човешки останки, но са открити метални оръжия и емблеми. В другата археолозите намират останките на 20 души. Заедно с останалите индивиди, открити в погребалната платформа, броят им достига 38.
Още нещо привлича вниманието на археолозите. На дъното на една от камерите е открит човек, чието тяло е било положено напълно изпънато. Този на пръв поглед незначителен детайл събужда интереса на археолозите, защото начинът, по който е положено тялото, е важна част от погребалния ритуал.
Ръководителят на проучването Хорхе Менесес казва, че положението на тялото е необичайно за погребенията на Чиму, при които телата обикновено са поставяни в свита или седяща позиция. Това естествено поражда нови въпроси за това кой е бил този човек и защо към него е приложен различен ритуал.
Скритата история на Чиму
При подобни открития най-голямо внимание обикновено получават златото, медта, оръжията и украшенията. Науката обаче търси знанието зад предметите и затова един от най-ценните елементи тук е нещо друго – контекстът е запазен.
Гробниците често биват разграбвани и дори предметите да оцелеят и по-късно да попаднат в музей или частна колекция, те вече са изгубили голяма част от историята, която иначе биха могли да ни разкажат.
Къде точно е лежал даден предмет? До кого е бил поставен? Как са били разположени телата? Имало ли е различия между отделните погребани? Как архитектурата на гробницата е свързана с техния статус? Всички тези връзки, които дават безценна информация за отдавна отминали времена и изчезнали общества, могат да бъдат проследени само ако мястото е запазено непокътнато.
Chan Chan става част от Списъка на световното наследство на UNESCO през 1986 г. и още същата година попада и в Списъка на световното наследство в опасност.
Причината за това се крие в самата му архитектура. Градът е изграден основно от земни материали, които са изключително уязвими на ерозия, дъждове и климатични явления като El Niño.
През 2026 г. UNESCO отново оставя Chan Chan в Списъка на застрашеното световно наследство, въпреки продължаващите дейности по консервация и управление на комплекса. Това превръща археологическата работа там в своеобразна надпревара с времето.
Новата погребална платформа, наречена „откритието на десетилетието“ от Габриел Прието, антрополог от Университета на Флорида, който не е участвал в изследването, показва защо продължаващите усилия имат значение. Под земята на някогашната столица на Чиму все още могат да лежат запазени цели страници от историята на цивилизация, която изгражда един от най-впечатляващите градове на предколумбова Америка – и която по-малко от век след своя разцвет става част от разрастващата се империя на инките.
Източници: Agencia Andina; Ministerio de Cultura del Perú / PECACH; UNESCO World Heritage Centre
