В динамичния, предизвикателен и конкурентен свят на международния бизнес, огромно значение за успешното развитие играят правилните партньорства и достъпът до надеждна информация. Вече повече от 20 години Българо-румънската търговска камара (БРТК) изгражда мостове между бизнеса от двете страни на Дунава, помагайки му да преодолява пазарни, административни и логистични предизвикателства.
Създадена на 10-ти септември 2003 година в Русе, благодарение на усилията на 31 мениджъри на няколко големи български и румънски компании, Камарата си поставя за цел да помогне за решаването на актуалните проблеми пред бизнеса тогава: транспортната свързаност, тежкия граничен режим и високите такси за преминаване по единствения мост между България и Румъния /при Русе/, липсата на контакт между фирмите и институциите от двете държави, и разликите в законодателството по отношение на бизнеса.
Двайсет години по-късно Камарата обединява над 140 членуващи компании и голяма мрежа от стратегически партньори и играе ключова роля в развитието на двустранните икономически отношения.
Днес за нас е удоволствие да посрещнем като наш гост изпълнителния директор на Българо-румънската търговска камара (БРТК) – Илияна Илиева. Г-жа Илиева е изключителен професионалист с огромен, близо 20 годишен опит в сферата на продажбите, маркетинга и бизнес консултирането, натрупан в работата и в национални и международни компании. Разчитайки на богатата си експертиза и стратегическо мислене, тя работи за създаването на нови възможности за растеж и сътрудничество.
Как Камарата подкрепя своите членове във все по-конкурентната международна среда? Кои са основните предизвикателства и перспективи пред бизнеса в региона? Колко важна е емоционалната интелигентност при изграждането на успешни бизнес партньорства? Нека потърсим отговорите на тези и много други въпроси заедно!
Здравейте, г-жо Илиева! От началото на тази година поехте длъжността на изпълнителен директор на Българо-румънската търговска камара (БРТК). Какви са основните цели, които сте поставили пред себе си?
Целта, която си поставя един ръководител е организацията да върви напред и да носи ползи за екипа и обществото. Да подобряваме с общи усилия средата, в която живеем. Да бъдем по-разпознаваеми като надежден партньор и да доставяме ползи за членовете на камарата, чрез стойностни събития и полезна информация.
През последните 10 години свързаността между България и Румъния се подобрява значително и днес Румъния е вторият по големина търговско-икономически партньор на България. Кои са секторите, които в най-голяма степен допринасят за този растеж и къде виждате допълнителен потенциал за развитие на двустранните икономически отношения?
Факт е, че търговските отношения между България и Румъния са в разцвет в последните години. Обичайно е нашите компании да се интересуват повече от пазара на север от Дунава заради това, че той е доста по-голям от българския.
Храните и напитките са един от секторите, на който българските компании са най-добре приети. Навлизането е трудно, но с ясна стратегия и правилни партньори, „пробивът“ не е невъзможен. Български фирми изнасят млечни и месни продукти, зърно, слънчогледово олио и консервирани храни. В строителния сектор в Румъния също имаме участие с износа на цимент, керамични плочки, PVC и алуминиева дограма, електрически компоненти, кабели, машини за индустрията, електрозаварени стоманени и алуминиеви тръби, машини и други. Стратегическата географска позиция на България и Румъния, разбира се, благоприятстват развитието на транспортния сектор и логистиката.
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскват българските компании, които искат да навлязат на румънския пазар и какви ресурси предоставя Камарата за тяхното преодоляване?
Съветваме българските компании първо „да си напишат домашното“ – да направят пазарно проучване, да се запознаят с конкурентите си и да се огледат за потенциални партньори, да преценят силите и капацитета си. Случвало се е български фирми да излязат на румънския пазар и изведнъж да бъдат затрупани с поръчки, които не могат да изпълнят. Уви, лошо е и за компанията, и за клиентите, които са ѝ се доверили. За да се намалят възможните щети още в първоначалния етап, нашият екип може да е изключително полезен. Сред услугите, които изпълняваме както за компаниите, членуващи в Българо-румънската камара, така и за външни клиенти са пазарни проучвания, подготвяне на списъци с контакти с потенциални партньори, проучване на фирми и комуникация, разбира се.
Виждате ли потенциал за съвместни иновации и стартиращи компании между двете страни? Кои сектори предоставят най-благоприятна среда за развитие на такива проекти?
В северозападната част на Румъния, около Клуж-Напока са съсредоточени технологични компании, с които може да се създаде контакт и да се развият добри отношения. В сферата на здравеопазването също може да се работи и да се предлагат иновативни продукти и услуги и за двете страни.
Ограничената свързаност между България и Румъния продължава да пречи на по-ефективното използване на потенциала за сътрудничество. Какво може да се направи, за да се реши този въпрос и правят ли се стъпки в тази посока?
Да, ограничената свързаност категорично пречи и все така инфраструктурата между двете държави остава основно предизвикателство. Двата моста над реката са крайно недостатъчни, за да поемат целия трафик от товарни и леки автомобили. Освен това в момента Дунав мост при Русе се ремонтира, а ситуацията ще продължи още година. Добрата новина е, че след влизането в Шенген времето за обработка на камионите намаля и това облекчи бизнеса откъм време за изчакване. Очакваме също ферибот между Русе и Гюргево, още един мост над Дунав при Русе и… магистрала между Русе и Велико Търново, която да бъде пълноценна част от транспортен коридор №9, който свързва Хелзинки с Александруполис.
Но са необходими още много транспортни връзки – и водни, и железопътни, и сухоземни. От страна на БРТК се ангажираме да работим и за повече връзки между България и Румъния и по въздух.
Наблюдава ли се ръст в инвестиционния интерес и как могат да се привлекат повече международни компании, които да инвестират в региона?
България и Румъния се разглеждат като един географски регион от инвеститорите. Въпрос на държавна политика и регионални особености е да се привлекат чуждестранни компании, които да вложат средства, за да развиват бизнеса си тук и да разкриват работни места.
По-благоприятната фискална политика в България може да даде превес на страната ни в привличането на инвеститори, които да разположат своите производствени мощности около река Дунав и по този начин да скъсят дистанцията по веригата на доставки в Европа. Добрата инфраструктура е от първостепенно значение за един инвеститор, така че има по какво да се работи, за да се развиват инвестициите.
Каква е ролята на културните и образователните проекти за развитието на двустранните икономически отношения?
Когато познаваш съседа си и му имаш доверие, животът някак е по-лесен. Това важи както за най-човешките взаимоотношения, така и за бизнеса. Вярваме, че познаването на културата на Румъния, на навиците на хората и на спецификите на правенето на бизнес са изключително полезни. Заради това развиваме и нашия българо-румънски детски фонд, в който залагаме на общуването от най-ранна възраст. Всяка година български и румънски ученици се срещат и комуникират в неформална среда. Пътуват заедно, запознават се с традициите на съседната държава, откриват приликите между празниците, които отбелязват двата народа.
По-големите ученици пък участват в общи проекти, свързани с екологията и опазването на природата. Това са теми, които ги вълнуват и с удоволствие се включват и обменят идеи.
Вие сте член на Фондацията за развитие на емоционалната интелигентност. Колко важна е емоционалната интелигентност в света на бизнеса?
От първостепенно значение е, за да си добър лидер. Да разпознаваш сигналите в околните и да взимаш спокойно и рационално решения. По този начин ще изградиш силен екип, който ще те следва и изпълнява поставените задачи. Човешкият фактор е много важен в днешно време, защото е дефицит.
Какви умения трябва да развива един лидер в себе си, за да е по-ефективен в комуникацията и управлението на хора?
Да се вслушва в гласа на околните, да е толерантен, но и строг, когато е необходимо.
Каква е основната визия на Българо-румънската търговска камара за развитието на двустранните отношения през следващите години, и каква роля ще играят иновациите и новите технологии в нея?
Бихме искали да има повече реални инвестиции на българския бизнес в Румъния. Ще приветстваме и румънски инвеститори в България. Както споменах, стокооборотът между държавите ни се формира от търговия, а не толкова от производство. Целта ни е да се разрастваме и да бъдем в помощ и подкрепа на бизнеса от двете страни на река Дунав.
