Живеем във времена на глобални предизвикателства, шеметно развитие на технологиите и нужда от постоянно намиране на нови устойчиви решения. Ето защо инвестициите в науката и иновации стават все по-ключова предпоставка за успешното развитие на всяка държава.
През миналата година страните в Европейския съюз (ЕС) увеличават подкрепата си за научноизследователската и развойна дейност (НИРД), осъзнавайки че това се превръща във все по-ключов приоритет за устойчивото развитие и запазването на конкурентоспособността на съюза.
Според последните данни, изнесени от Евростат, през 2024 г. общият размер на държавните бюджетни средства, отпуснати за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в целия ЕС, възлиза на около 127 916 млн. евро, което се равнява на 0,71% от БВП. Това представлява увеличение с 3,4 % в сравнение с 2023 г. (123 675 млн. евро) и с 59,5 % в сравнение с 2014 г. (80 175 млн. евро).
През 2024 г. държавните бюджетни средства за НИРД на равнище ЕС възлизат на 284,7 евро на човек, което е увеличение с 57,0 % в сравнение с 2014 г., когато те са 181,3 евро на човек.
Бюджетни средства по страни-членки
Най-щедрата държава сред страните в ЕС е Люксембург, която отделя по 759,2 евро на човек за НИРД. След нея се нареждат Дания (с 586,8 евро) и Нидерландия (с 542,7 евро).
В противоположния край на класацията, с най-ниските бюджетни средства за НИРД на човек са Румъния (19,1 евро на човек), България (38,3 евро) и Унгария (58,7 евро).
През последните десет години (между 2014 и 2024 г.) всички правителства в ЕС увеличават бюджетните си разходи за научноизследователска и развойна дейност в евро на човек.
Най-големи процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+313 %, от 19,1 евро на човек през 2014 г. до 78,9 евро през 2024 г.), Словения (+252 %, от 78,3 евро до 275 евро) и Литва (+197 %, от 42,7 евро до 123 евро).
Разпределение на средствата
По отношение на разпределението по социално-икономически цели, 35,7 % от разходите за НИРД са насочени към общото развитие на знанията, финансирано предимно чрез публична обща субсидия, известна като общ университетски фонд (GUF), използван от публичните висши учебни заведения за подкрепа на техните дейности.
Освен това 16,6 % от разходите за НИРД са предназначени за общо развитие на знанията от други източници – 9,4% за промишлено производство и технологии, 7,0% за здравеопазване и 6,1% — за изследване и експлоатация на космоса.
Същественият ръст във финансирането на научноизследователската и развойна дейност в ЕС през последните десет години е ясен знак за стремежа на съюза към устойчиво развитие, стабилен икономически растеж и бъдеще, в което Европа е глобален лидер в науката, образованието и иновациите.
