Историята на една българска къща в Солун

Вила Петридис

В Солун има една забележителна сграда, която местните наричат „Вила Петридис“. Тя се намира в западната част на града, на улица „Anagenniseos“ 10. Нейната архитектура е различна – не наподобява стила на другите сгради. Скоро реставрирана, на сградата все още личи тъмно петно. Точно там се е намирала скулптура, наречена „Майка България посреща своите синове“.

Вила Петридис, Солун
Личен архив, Бабис Папаяни

Сградата дълги години е в лошо състояние. Общината в Солун се заема с цялостната й реставрация и дори я отваря временно за изложби и културни събития – през 1997, когато Солун е носител на титлата „Европейска столица на културата“ и през 2014, когато се реализира програмата „Европейска младежка столица“.

Вниманието на местните отново е насочено към сградата, която вече е напълно реставрирана и на 3-ти Юли 2020г. е прехвърлена от община Солун към гръцкото Министерство на образованието. Това се прави с цел, във „Вила Петридис“ да се помещава новоучреденият Гръко-немски младежки институт.

Няколко неща правят огромно впечатление по фасадата на сградата. Това са маскароните – украшения във всеки ъгъл на сградата, с глави на лъвове. На фронталната част на фасадата се забелязва тъмно петно, което само напомня за внушителната скулптура, която някога е красяла сградата – „Майка България посреща своите синове“.

Марика Ирини Мурелу е най-старият жив член на семейство Петридис, който е живял в къщата. В интервю за „Паралакси“, тя разказва следното: „Къщата е построена в периода от 1900 до 1910, от богат българин, който е бил сигурен, че сънародниците му ще влязат в Солун рано или късно.

Не е известно името на богатия български собственик, но той е подготвял къщата с идеята да приеме младия Борис, син на тогавашния българския цар Фердинанд. През 1912 г. обаче, Хасан Таксин паша, който командва армията в Солун, се предава и така тази част от града попада под командването на гръцкия цар Константин. Тогава богатият българин напуска къщата, без да вземе нищо със себе си и без да я продаде. Семейство Петридис купува къщата от наследниците на първоначалния собственик в края на 1917 или началото на 1918.„

В исторически план, българската общност в Солун е била изключително активна в периода от 1878 до 1912. Четири са българските печатници, които издават десетки вестници. Две са българските партии, десетки са крупните производители. Основани са редица български организации и сдружения.

По време на Балканската война, когато цар на България е вече младият Борис, българската армия влиза в Солун от северната част на града. Това увеличава надеждите на местните, но Хасан Таксин паша се предава на Гърция. Това поставя града във владение на цар Константин. По този начин, Солун остава разделен между гръцката и българската администрации. Ден след началото на Междусъюзническата война през 1913г., гръцката армия изтласква българите от града, като закрива българската църква и двете български гимназии. Голяма част от българите напускат Солун.

Богатият българин, който е построил къщата, предназначена да посрещне Цар Борис, я напуска още през 1912, когато тази част от града е предадена на Гърция.

Семейство Петридис живее в къщата от 1917г. до 1972 г. , а през 1984 г. гръцкото Министерство на културата обявява сградата за защитена и произведение на изкуството, което се нуждае от специална държавна защита.

Историята разказват и гидове, които разхождат групи из сградата, след приключването на цялостната и реставрация. Те декларират, че къщата се различава от всички останали в града от онази епоха, защото е строена в български стил и орнаментите са с изцяло българска символика.

 

Вила Петридис
Личен Архив, Бабис Папаяни
Вила Петридис
Личен Архив, Бабис Папаяни

 

 

 

 

 

Какво се е случило със скулптурата „Майка България посреща своите синове“? През 1936г., управлението в Гърция се поема от ген. Йонис Метаксас, с което започва т.нар „Режим на 4-ти Август“. Той продължава до 1941 и е силно националистически. Българската скулптура не остава незабелязана от официалната власт и моментално е свалена от фасадата на сградата и най-вероятно е унищожена.

В Солун, местните не знаят името на богатия българин, който е построил къщата, вярвайки, че Солун ще бъде част от България и ще може да приеме царското семейството. Днес от българските корени на сградата са останали лъвските глави, тъмната ивица на предната част на сградата и разказите.