Днес имаме огромното удоволствие и чест да Ви срещнем с една изключителна българка, прекрасна жена и вдъхновяваща спортистка, която всички обичаме, защото енергията и харизмата, които носи в себе си, омагьосват.
Родена в София на 18-ти май 1984 г., Ивет Мирославова Лалова-Колио е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Европейска шампионка на 100 м в Хелзинки 2012 г., европейска шампионка в зала на 200 м. в Мадрид 2005 г., Национална рекордьорка на България на 100 м и 200 м в зала. Участва в 5 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012), Рио де Жанейро (2016) и Токио (2020).
В света на бягането, Ивет Лалова е легенда, оставяща след себе си следи от смели постижения и несравним дух за победа. Наричана „най-бързата бяла жена“, Ивет не само представя България в една от най-зрелищните дисциплини в спорта, но също така пренаписва историята, чупейки всички стереотипи.
Нейният път далеч надхвърля обикновен разказ за скорост и трофеи. Ивет Лалова е олицетворение на неукротимата воля и силата да се изправиш пред предизвикателства. Сериозна контузия, която за момент изглежда като краят на всичко, се превръща в препятствие, което тя преодоля с изключителна решителност.
През юни 2005 година по време на загрявката на турнира „Циклитирия“ Ивет се сблъсква със свой колега и за да предпази него, контузва себе си по начин, който сковава от ужас световната спортна общественост. Бедрената кост над дясното й коляно е раздробена и е оперирана по спешност в Атина от един от най-добрите гръцки хирурзи. И въпреки, че всички се страхуват, че това може да е края на нейната впечатляваща кариера, Ивет далеч не е казала последната си дума по въпроса. На 29 май 2007 г., след близо 2-годишна пауза, тя се завръща на пистата на състезание в Белград и печели спринта на 100 метра с време 11,26 сек., с което още на първото си състезание покрива норматив „А“ за Световното първенство’2007 в Осака и за Олимпийските игри’2008 в Пекин.
Сега Ивет Лалова поема към ново амплоа на мотивационен лектор. На 25 ноември беше първият ѝ майсторски клас пред българска публика – „Всички възможни победи“. Събитието даде началото на серия от майсторски класове и представи една от най-успешните български лекоатлетки в малко по-различна светлина – тази на човек, който вдъхновява и мотивира през опита и битките – на пистата и в живота. Предстои и второ – на 17 февруари 2024 г.
В този разговор, ще се опитаме да погледнем отвъд светлините, медалите и аплодисментите, за да се опитаме да открием кое е нещото нарисувало този невидим щрих на воля и устойчивост в характера й, които я превръщат в истинско вдъхновение за милиони. Ще поговорим за упоритостта в лицето на трудностите и това, как е възможно да се постигнат велики неща, когато в сърцето ти гори пламъкът на истинския шампион.
Здравей, Ивет! За нас е огромно удоволствие и чест, че днес си наш гост. Има толкова много въпроси, които бихме искали да ти зададем, но да започнем от там какво дете беше и как се озова на пистата за бягане?
Здравейте! Благодаря за поканата да бъда ваш гост. Аз съм най-малкото дете в семейството и съответно бях най-глезена. Косъм не се даваше да падне от главата ми и можех да правя всичко, без то да има някакви особени последствия. Това със сигурност не е изглеждало като перспектива за успешен спортист, но пък бях дете, което иска да покаже характера си и да следва интересите си. Един от тези интереси беше насочен към леката атлетика, защото именно тя беше събрала моите родители. Беше просто въпрос на време.
Няма българин, който да не се гордее с всяко твое излизане на състезание, но кой е моментът, който ти никога няма да забравиш на пистата?
Никога няма да забравя емоцията при победа. Спринтът е изпълнен с толкова много адреналин, че преминаването през финалната линия е кулминацията на много трупани емоции и таено напрежение. Когато печелиш, печели целият народ, казано в духа на Васил Левски. Знаеш, че те гледат десетки хиляди сънародници и това е момент на победа и гордост не само за теб, но и за тях. Това искам да запомня.
Когато човек чуе името ти, в съзнанието му автоматично се появява неугасващата ти усмихва, пламъкът, който винаги гори в очите ти и нестихващата ти енергия, която заразява дори зрителите пред екрана. Каква е тайната, от къде идва силата винаги да си толкова влюбена в живота, защото наистина така изглежда отстрани?
Вярвам, че имам невероятния късмет да правя и показвам това, което обичам, още от ранните си години. Едно детско забавление се превърна в мечта, в отговорност и дълга кариера, сега се трансформира в нещо ново, но също толкова зареждащо. Щастлива съм, че нося емоция на хората с това, което правя, и вярвам, че когато се усмихваш на живота, той ти се усмихва обратно.
Все пак пътят ти през годините е осеян и с редица препятствия и несъмнено едно от най-сериозните сред тях е контузията от 2005 година. Какво ти помага да преодоляваш трудностите и имало ли е моменти, в които усмивката не е била твой верен спътник?
Освен усмивка в живота има и доста сълзи, но винаги трябва да вярваме в пътя пред нас, дори и да не го виждаме в момента. Големите цели в най-тежките моменти бяха моето спасение. Когато счупих бедрената си кост, просто знаех, че трябва да се върна на пистата. Това ми помогна да премина през целия процес на завръщане. Направи ме по-силна.
Силната воля ли е нещото, което определя колко пъти един човек е способен да се изправи, след като е паднал и раждаме ли се е нея или я придобиваме с всяка залепена пукнатина по нас?
Волята се калява. Ако стоим изтръпнали от страх да не се случи нещо, да не сбъркаме, да не се нараним, ние няма да излезем от комфортната си зона, а знаем, че там не се случва нищо запомнящо се. Всеки страх може да бъде преодолян, а много от тях са просто илюзия.
Сега си на старта на нова писта в живота си. Вече направи първия си майсторски клас пред българска публика „Всички възможни победи“, предстои и втори – на 17 февруари. Кога почувства, че искаш да споделиш своите научени уроци през годините с широката публика?
Винаги съм обичала да споделям наученото, но през последните години все по-често се случваше да говоря пред публика и с изненада установих, че волята, дисциплината, препятствията и куража са нужни колкото в спорта, толкова и в бизнеса, и дори във всекидневния живот на всеки от нас. Победителите във всяка сфера имат общи качества и способността да ги контролираме и развием е гаранция за успех.
Коя е най-важната победа, към която всеки един от нас трябва да се стреми в живота си?
Да преодолеем себе си. Своите ограничения, съмнения, вътрешни гласчета и спирачките, които сами натискаме всеки път, когато се появи ново предизвикателство. Ние сме най-големият си конкурент, колкото и да не ни се вярва, когато се гледаме в огледалото и си се усмихваме, никой никога няма да ни спре така, както сами можем.
Какво искаш да оставиш в съзнанието на онези, които ще присъстват на твоя мастърски клас? Каква искра би искала да запалиш в тях?
След края на първия майсторски клас много от хората ми споделиха, че точно това им е липсвало, за да вземат важно решение. Много от тях дори споделиха какви решения за живота си са взели. Осъзнаването, че нещо, което стои пред нас, е по силите ни и решението да направим първа крачка към него изглежда лесно, но понякога са ни нужни години, защото не вярваме достатъчно във възможностите си или имаме лош опит. Целта ми на този майсторски клас беше, да провокирам хората да си поставят големи цели и да преразгледат целия си арсенал от качества, за да осъзнаят, че всички победи са възможни и зависят от нас.
Какво е твоето определение за „успех“ и има ли лесен път към него?
Успех е твоите действия да правят добро. Да помагат на хората, да носят емоция, да правят света едно по-добро място. Пътят към него е трудният път. С много падане и ставане и предаване точно на тези уроци.
Кои са най-важните качества, които изграждат успешния лидер? Ражда ли се човек с лидерски умения или те могат да бъдат придобити и подобрени с времето и опита?
Успешният лидер не може да успее сам. Той трябва да събере и изгради екип от хора със същата визия и хъс за работа като неговите. Вярвам, че лидерските умения се придобиват и учат с времето и че лидерите, освен хора с поглед към бъдещето, трябва да имат стабилна основа, на която да стъпят.
Какво би казала на всички онези, които мечтаят да постигнат велики неща, но се страхуват да се отдадат изцяло на мечтите си, страхувайки се от провала?
Ще им предложа да се разровят малко повече в тези страхове. Ще се учудят, че много от тях са напълно неоснователни. След това ще ги предизвикам да направят списък на всичко, което им трябва, за да постигнат тези велики неща. Ще се изненадат, че вече имат повечето качества, които са им нужни, за да стигнат до успеха.
Благодаря ти за този разговор! В края какво послание би отправила към читателите на Лидер.БГ?
Желая им здраве и мир през новата година. Повече кураж за преследване на победите и по-малко критика и съмнения в себе си.
