Ново проучване показва, че прилепите са еволюирали, за да избегнат рака и знанието как точно го правят може да помогне на хората да се лекуват или предотвратяват вируси, както и рак.
Бързата еволюция на прилепите, единственият крилат бозайник, може да обясни тяхната „изключителна“ способност да се лекуват и оцеляват след инфекции и дори да избягват рак – и това умение е скрито в техните гени.
Прилепите са изключителни сред бозайниците не само заради способността си да летят, но и заради дългия си живот, ниските нива на рак и изключително силна имунна система.
Способността на прилепите да понасят различни вирусни инфекции може да произтича от необичайни характеристики на техния вроден имунен отговор – именно тези характеристики могат да имат отражение върху човешкото здраве.
Например, чрез по-добро разбиране на механизмите на имунната система на прилепите, които позволяват на прилепите да понасят вирусни инфекции, изследователите може да успеят да предотвратят епидемии, пренасяни от животни към хора.
Сравнителни геномни анализи на прилепи и податливи на рак бозайници може в крайна сметка да предоставят нова информация за причините за рака и връзките между рака и имунитета. Изследванията на прилепи и други организми допълват изследванията, базирани на модели на мишки; мишките са по-податливи на експериментална манипулация, но проявяват по-малко характеристики с последици за човешкото заболяване.
В статия, публикувана в Genome Biology and Evolution от Oxford University Press изследователите използват платформата на Oxford Nanopore Technologies и проби от прилепи, събрани с помощта на Американския музей по естествена история в Белиз, за да секвенират геномите на два вида прилепи – ямайския плодов прилеп и мезоамериканския мустакат прилеп.
Изследователите от Cold Spring Harbor Laboratory в Ню Йорк извършват цялостен сравнителен геномен анализ с разнообразна колекция от прилепи и други бозайници.
Те откриват генетични адаптации при прилепите в шест протеина, свързани с възстановяването на ДНК, и 46 протеина, които са свързани с рака, и които изследователите преди това са установили, че потискат рака.
По-специално, проучването установява, че тези променени гени, свързани с рака, са обогатени повече от два пъти в групата на прилепите в сравнение с други бозайници.
„Чрез генерирането на тези нови геноми на прилепи и сравняването им с други бозайници ние продължаваме да откриваме невероятни нови адаптации в антивирусните и противораковите гени“, казва водещият автор на статията, Армин Шебен.
„Тези изследвания са първата стъпка към превръщането на изследванията върху уникалната биология на прилепите в прозрения, свързани с разбирането и лечението на стареенето и болести, като рак, при хората.“
Основана през 1890 г. и дом на осем носители на Нобелова награда, лабораторията с нестопанска цел Cold Spring Harbor Laboratory насърчава биомедицинските изследвания и образованието с програми в областта на рака, неврологията, растителната и количествената биология. Допълнително финансиране изследването получава от Националния институт по здравеопазване и Центъра за количествена биология Саймънс.
Източник: GoodNewsNetwork
