Сред световните лидери на COP28 в Дубай има подновено чувство за спешност за ограничаване на емисиите, за да се избегнат най-тежките въздействия от изменението на климата.
Много от правителствата са обещали да намалят своите емисии на парникови газове, за да запазят нивата на глобалното затопляне под покачването с 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Но след месеци на рекордни горещини, 2023 г. се очаква да бъде най-топлата година в историята. Сега учените очакват средните глобални температури да преминат прага от 1,5°C през следващите пет години.
Не всички страни могат да си позволят едни и същи действия за намаляване на емисиите. Някои по-малко заможни държави си поставят две различни цели – една, която се стремят да постигнат напълно сами, и една по-амбициозна, която се стремят да постигнат, ако могат да получат подкрепа от богати донори. Но дебатът за емисиите е по-нюансиран от простото намаляване.
Историческата отговорност за изменението на климата не се споделя еднакво между всички нации. Група независими изследователи в Climate Action Tracker разработват метод за изчисляване на това, което те наричат цели за „справедлив дял“, отчитайки историческия принос на дадена страна към общите глобални емисии, както и настоящите им нива.
Страните, които са допринесли само с незначителна дял към общата сума, имат по-малък „справедлив дял“ от отговорност от тези, които са били големи източници на емисии в продължение на много години.Като се вгледаме по-внимателно в някои отделни държави, можем да добием по-добра представа дали са на път или не.
Китай
Китай е най-големият годишен източник на парникови газове в света. И макар да е по-малко отговорен през минали периоди за глобалното затопляне, бързият икономически растеж на Китай през последните години започва да накланя този баланс.
Част от този растеж върви ръка за ръка с най-бързия преход в света към възобновяема енергия. Китай е водещ в света по отношение на приемането на слънчев, вятърен и електрически транспорт, но продължава да разчита до голяма степен на въглища, без обещан край.
Освен това Китай – водещият световен източник на метан – все още не се е присъединил към повече от 150 държави, които са се подписали за Global Methane Pledge, който има за цел да намали емисиите на метан с 30% до 2030 г.
САЩ
След Китай САЩ са на второ място по годишни емисии.
Скорошните промени в политиката показват стъпки за постигане на целите. Законът за намаляване на инфлацията е най-голямата единична инвестиция на страната в действия по климата.
В съвместно изявление с Китай преди COP28 двете страни обещават да засилят сътрудничеството си по въпроси като намаляване на метана и утрояване на използването на възобновяема енергия. Изявлението обаче не успя да постави нови амбициозни цели.
САЩ все още са далеч от постигането на заявените си цели за намаляване на емисии и продължават да одобряват нови проекти за петролни сондажи в Мексиканския залив.
Бразилия
За една година, откакто е на власт, президентът Луис Инасио Лула да Силва постига известен напредък в спирането на унищожаването на Амазонка, което се случи при неговия предшественик Жаир Болсонаро.
През ноември 2023 г. Националният институт за космически изследвания на Бразилия обяви, че обезлесяването в Амазонка е достигнало шестгодишно дъно и правителството призовава за създаването на горски фонд на COP28, за да стимулира други нации да намалят обезлесяването.
Бразилия намаля ангажимента си за емисии, но продължава проучването на петрола и планира да се сближи по-тясно с ОПЕК в бъдеще, подкопавайки обявените амбиции.
Великобритания
Голяма част от успеха на Обединеното кралство в намаляването на своите емисии идва от декарбонизацията на енергийния сектор – чрез преминаване от въглища към природен газ и, напоследък, към възобновяеми източници.
Амбициозни цели за нетна нула също са поставени от предишни администрации. Но през 2023 г. независимият комитет по изменение на климата на Обединеното кралство установява, че само 20% от намаленията на емисиите, необходими за изпълнение на шестия въглероден бюджет на Обединеното кралство през 2035 г., са покрити от жизнеспособни политики.
Още в първия ден на COP28 страните се споразумяха да въведат конкретен „фонд за загуби и щети“, разглеждан като голяма победа за развиващите се страни по-специално. Тези пари ще помогнат на по-бедните страни да се справят с разрушенията, причинени от бури и суши, които се очаква да се влошат с изменението на климата.
За първи път страните се споразумяха да включат емисиите на парникови газове от храните и селското стопанство в своите национални планове за справяне с изменението на климата.
Светът също е свидетел на „впечатляващо“ навлизане на чисти енергийни източници, с рекордни годишни увеличения на слънчевия и вятърния капацитет, според Международната агенция по енергетика.
През първата седмица на COP28 около 100 държави се ангажираха да утроят използването на възобновяема енергия до края на десетилетието. Увеличаването на чистата енергия обаче не е довело до подобен спад в използването на изкопаеми горива. На места то дори се разширява.
Източник: BBC
