Как България стана лидер в производството на Лавандула?

0
221
Лавандула
Лавандула

Ако мислите за лавандула, ви идва на ум картина на живописните лилави полета на Прованс, Франция.

Любим аромат на римляните, той се използва за козметика, аромати и дори – с помощта на пчелите – за приготвяне на мед.
През последните години обаче България, изпревари Франция и стана световен лидер в производството на масло от лавандула. Междувременно производството на френска лавандула претърпя големи загуби през последното десетилетие, поради бактериална инфекция.

В сърцето на розовата долина на България, в подножието на планинската верига на Балканите, полята около малкото село Търничени стават лилави всяка късна пролет.
„Някой трябваше да запълни празнината“, казва Филип Лисичаров, собственик на дестилерията за етерично масло “Еньо Бончев” в Търничени. Той поема ръководството през 1992 г., след падането на комунизма и държавната собственост, но бизнесът е създаден от семейството му през 1909 година.

Отглеждането на лавандула в България датира от началото на 20 век.

„България и Франция са разменили местата си преди години, като България е била най-големият производител на лавандула през 70-те / 80-те години“, казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на Inteli Agro, българска изследователска група с нестопанска цел в областта на селското стопанство.
България, обаче, грабна короната си обратно от Франция през 2012 г. и нейните насаждения от лавандула се увеличиха, те вече покриват стотици кв.км площ.
Евтината работна ръка, добрият климат и дългата традиция за отглеждане на лавандула са основните предимства на България, казва Кристоф Гловаки, икономист от Центъра за социални и икономически изследвания (Case).
България има най-ниските разходи за труд на час в Европейския съюз – 6,00 евро (7 долара; 5,47 лири), в сравнение с 36,60 евро във Франция, според данни на ЕС.
Г-н Гловаки казва, че това помага да се направи българското лавандулово масло под половината от цената на френския му еквивалент. Тъй като френското производство е спаднало, той казва, че по-евтината цена на българското лавандулово масло е привлекателна за купувачи като големи козметични компании.

В с.Търничени фирмата на г-н Лисичаров вече дестилира тазгодишните цветя, за да произведе масло от лавандула. Маслото се добива като цвета се обработва чрез пара, влагата се събира и концентрира, за да се образува маслото. Почти цялото добито масло на дестилерията ще бъде изнесено в чужбина, както и лавандуловата вода, която също произвеждат.
„За съжаление 99% от нашето производство на лавандула отива за износ. България все още няма добре развита козметична индустрия, която използва именно това етерично масло като основна суровина“, казва г-н Лисичаров.

САЩ са най-големият потребител на лавандулово масло в света, но основните купувачи на износа на България са Германия, Франция и Австрия, според Българската национална асоциация на етерични масла, парфюмерия и козметика.

Лавандулата се нуждае от много слънце и добре дренирана почва, за да расте добре. Растението произхожда от средиземноморските страни, така че се нуждае от температура 20-30С през късната пролет и началото на лятото, за да цъфти.
Някои сортове обаче могат успешно да се отглеждат в страни като Обединеното кралство. И наскоро бе съобщено, че продажбите на английско лавандулово масло са нараснали рязко тази година.

Въпреки че разходите за труд играят роля в цената на лавандуловото масло, в крайна сметка това се свежда до неговото качество. И мнозина казват, че френското масло остава най-доброто.

Ален Аубанел, президент на Междупрофесионалния комитет на френските етерични масла и собственик на Distillerie des 4 Valees (Дестилерията на четирите долини), казва, че докато производството във Франция се увеличава през последните години, фокусът му е върху качеството.
„Вярно е, че по отношение на цените не можем да се състезаваме“, казва той. „Независимо от това, по отношение на качеството, ноу-хау, проследяемостта и сортовете, адаптирани към почвата, там наистина имаме козове. Това е като при виното. Сортовете, които използваме във Франция, не са същите като тези, използвани в България. Не е същия климат, а производственият процес също е напълно различен.“
Това е важно за някои купувачи.

„На миризма се смята, че френското масло има цветен, плодов мирис с горната нотка на ароматен ликьор“, казва Трейси Смит, мениджър на глобалните аналитични науки в Treatt, фирма за аромати и вкусове в Обединеното кралство.
„Българското масло понякога може да бъде описано като флорално и плодово, но по-малко свежо с леко груба тревиста нотка. Френската лавандула с най-висок клас AOP трябва да се отглежда на минимум 800 м надморска височина.“
Г-жа Смит добавя, че фирмата й купува много повече българска лавандула от френската заради цената.
„Ако ще създадете фин аромат, тогава бихте искали най-добрата лавандула. Ако създавате аромат за сапун/измиващо средство, тогава се използва българската лавандула, защото тя е много, много по-евтина.“

„Търсенето на продукти от лавандула може да зависи от интереса към допълващата медицина и ароматерапията“, казва икономистът г-н Гловаки.
Въпреки това той смята, че тенденцията за увеличаване на заплатите в България постепенно ще направи отглеждането на лавандула там по-малко изгодно. И в дългосрочен план той вижда изменението на климата като риск, тъй като лавандулата е чувствителна култура.
„Въпреки това“, казва той, „социалната значимост на сектора е много по-висока [от гледна точка на климата в дългосрочен план], тъй като предлага възможност в по-слабо развитите региони да получават доходи.“