В духа на „всичко е свързано“, ново проучване установява, че изчезването на динозаврите е проправило пътя за появата на плодовете, които са изхранвали нашите предци-примати. Използването на този модел може да помогне на хората да не изчезнат.
Въпреки че са се различавали по размер, динозаврите са били масивни зверове, които са влияли на околната среда точно както хората. В ново проучване от университета в Северна Аризона изследователите се задълбочават във връзката между тяхното изчезване и еволюцията на плодовете.
Те изследват няколко ключови момента в историята на планетата, свързани с отсъствието на най-големите потребители, което пряко повлиява на размера и развитието на плодовете.
Въпреки че по-рано се предполага, че изчезването на динозаврите е довело до по-тъмен горски подслой, облагодетелстващ растенията с големи семена, авторите на изследването създават модел, възпроизвеждащ условията в тропическите гори отпреди 66 милиона години, за да потвърдят тази теория.
Отсъствието на гигантските същества помага да се създадат условия плодовете да достигнат максимален потенциал, така че изследователите може да са идентифицирали ключова съставка в еволюционния процес.
Пет събития на изчезване показват, че по-малки животни = повече плодове
Новото проучване започва с очертаването на петте събития на масово изчезване в света и шестото, през което преминаваме в момента, илюстрирайки значението на това изследване.
По време на тези екологични промени по-малките животни заменят по-големите, които директно оформят околната среда поради големия си размер.
Съществуват малко доказателства в подкрепа на тази теория, така че изследователите пресъздават условията в индивидуален модел, за да изследват „дългосрочните взаимодействия“ между размера на семената, размера на животните и осветената среда на подземния етаж.
Те описват динозаврите като „инженери на екосистеми“, които могат да повлияят на структурата на гората. Техният огромен размер и нуждата им да се хранят директно се превръщат в загуба на дървета и растителност, обезсърчавайки появата на по-големи семена, тъй като плодовете са оскъдни по време на тяхното царуване на земята.
Но след като те изчезват преди около 65 милиона години, липсата на гигантски животни стимулира растежа на дърветата, които засенчват земята, за да могат по-големите плодове да виреят в свят, в който животните помагат за разпространението на семената, подпомагайки разпространението на растенията.
Преди тридесет и пет милиона години семената постепенно намаляват по размер, тъй като сухоземните животни са достигнали по-голям размер и са започнали да влияят на заобикалящата ги среда, по-специално на горите, следователно и на плодните семена.
Изследователите обаче заявяват в прессъобщението , че „еволюционният натиск за увеличаване на размера на семената“ започва да намалява, тъй като „по-големите семена вече не са по-успешни пред по-малките“.
Така изследователите биха могли да „обяснят тенденциите в размера на семената с течение на времето, без да прибягват до външни влияния като изменението на климата“.
И накрая, преди около 50 000 години планетата претърпява друго масово изчезване, този път включващо загубата на праисторически зверове като мамутите. Отново в ролята на екосистемни инженери, тяхното изчезване отбелязва нов период на растеж на семена.
Ще изчезнат ли хората или ще се поучат от този екологичен модел?
Сега хората са заели позицията на главния инженер на екосистемите.
„Доказателствата се увеличават“, пишат авторите на изследването, „че много екосистеми са били по-отворени, богати на светлина и адаптирани към смущения, преди хората да превземат ландшафта, а мегатревопасните животни остават основен кандидат като основен агент на смущенията.“
Според тяхното проучване те подчертават, че „важността на включването на екологична динамика, управлявана от големи тревопасни животни, в моделите, за да разберем правилно дългосрочните процеси, водещи до настоящата ни структура и състав на растителността.“
През последните 50 000 години размерите на животните са намалели отново, връщайки се към ерата на динозаврите , така че техният модел предполага, че тази екологична динамика ще продължи да се повтаря. Хората са се превърнали в главните „инженери на екосистемите“ днес, оказвайки значителен натиск върху околната среда.
„Очевидно е изключително спекулативно да се прогнозира човешкото поведение в далечното бъдеще“, заключават авторите на изследването, но резултатите от тяхното изследване изглежда предполагат, че или ще видим изчезване на хората, или дългосрочно устойчиво извличане на ресурси.
Ако хората разберат този модел, може да сме в състояние да култивираме, ако не и регенерираме, плодове с големи семена.
Изследването е публикувано в Palaeontology.
Източник: InterestingEngineering
