Мъжете, които доминират, могат да бъдат вредни за жизнеспособността на популацията, установява ново проучване.
Дарвинизмът показва, че в природата оцеляват най-силните. Но може ли това да е нещо лошо? Нов модел на Imperial College London и изследователи от университета в Лозана демонстрира как „добрите гени“ понякога могат да доведат до колапс на населението и резултатът не е добър.
Това се казва в прессъобщение на първата институция, публикувано в петък.
Всичко е свързано със сексуалната конкуренция. Теорията предполага, че най-силните и здрави мъже от всяка популация в природата логично ще се чифтосват повече, произвеждайки повече от своите мощни гени.
Но какво, ако това не е нещо хубаво?
Новият модел на изследователите тества теориите за сексуална конкуренция и сравнява резултатите с данни от различни популационни експерименти, за да даде обяснение защо някои експерименти показват, че състоянието на мъжете се подобрява, без успоредно с това да се подобрява състоянието на жените или жизнеспособността на населението.
Развитие на егоистични черти
„Когато мъжете развият егоистични черти, които им помагат да побеждават индивидуално, те всъщност могат да доведат до срив на популацията – това е форма на еволюционно самоубийство. Дори когато женските еволюират, за да се противопоставят на увреждането на мъжете и да предотвратят срива на популацията, популацията все още намалява значително, намалявайки нейната жизнеспособност“, казва първият автор д-р Юън Флинтъм от Имперския колеж в Лондон и Университета на Лозана.
Това показва, че черти, които подобряват конкурентната мощ на мъжките, понякога могат да навредят на женските. Добър пример за това е как някои мъжки насекоми са развили пениси, които разкъсват вътрешностите на женските, а при много видове, включително бозайници, мъжките са еволюирали да това да тормозят женските, за да предизвикат чифтосване.
„Силата и агресията при мъжете се е развила в природата като нещо, което е трябвало да бъде добро, но е пагубно за жените и цялото население. На въпроси като как и защо това се случва може да се отговори само с количествени методи – данни и математически модели – които могат да бъдат също толкова важни, колкото теренните проучвания“, заключава в изявлението ръководителят на проекта и съавтор на изследването, професор Винсент Саволайнен, директор в Imperial.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: InterestingEngineering
