Днес наш гост е aдв. Биляна Тончева. С нея разговаряме за новите възможности за финансиране, които Европа предоставя на бизнеса в България. Адв. Тончева е прокурист в “Еко Глоуб” ООД, компания, създадена през 2012 г., която се занимава с консултиране, подготовка и изпълнение на европейски проекти, както в частния, така и в публичния сектор. Към настоящия момент компанията има портфолио от близо 1200 успешни проекта с близо 800 клиента от различни сфери на бизнеса.
Здравейте, адвокат Тончева. За нас е удоволствие да сте наш гост. Бизнесът преживява доста динамични времена, но не липсват и нови възможности, от които може да се възползва. Кои са новите европейски програми, по които фирмите могат да получат финансиране?
На 22 юли тази година стартира първата процедура чрез подбор по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) BG-RRP-3.004 „Технологична модернизация“ с бюджет от 260 млн. лв, а до края на годината се очаква да бъдат обявени още две процедури по Плана за възстановяване и устойчивост. Процедура „ИКТ решения и киберсигурност в малките и средни предприятия“ с бюджет от 30,6 млн. лв. и „Инсталиране на системи за ВЕИ в комбинация със системи за локално съхранение“ с бюджет от 200 млн. лв. Предвиждат се още инвестиции в научноизследователска, развойна и иновационна дейност, включително демонстрация на технологии, прототипиране, управление на интелектуалната собственост и др. Те ще са по процедурата „Финансиране на иновативни предприятия, получили „Печат за качество“ по конкурсите на Европейския съвет за иновациите с общ бюджет 118,5 млн. лв. До края на 2022 г. предстои също така да стартира и първата процедура по новата Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г., която чака одобрение от ЕК. С бюджет около 127 млн. лв. ще бъдат финансирани научни изследвания и внедряване на иновативни решения в малките и средни предприятия. В началото на 2023 г. се очаква и процедура с бюджет от 180 млн. лв. като обект на подкрепа ще са дружества от секторите, рециклиращи продукти и материали, както и такива, в които може да се постигне намаляване на ресурсите и суровините, влагани в производството на единица продукт или използването на повече отпадна суровина в производствения процес.
Технологичната модернизация е много важна за бъдещето на всяка фирма, за да е способна да се справи с новите икономически реалности. Къде по пътя към модернизацията се намира българския бизнес? Извървял ли вече част от него или сме едва в началото и има ли сектори, които изостават?
Процедура „Технологична модернизация“ дава възможност фирмите да обновят производствените си процеси, подобрявайки своите продукти и услуги, акцентирайки върху качеството. Така дружествата стават по-конкурентоспособни и успяват по-лесно да се адаптират към постоянно променящата се бизнес среда. Забелязвам, че през последните години българският бизнес все по-често гради своите планове с отправна точка европейското финансиране. Смятам, че всяка фирма в България има своето точно място в оперативните програми, стига да има мотивация и желание да участва.
Кои фирми могат да кандидатстват за европейско финансиране по тази програма? Кои са критериите, на които трябва да отговарят?
Дружествата, които желаят да вземат участие, трябва да са регистрирани преди 31 декември 2019 г., да развиват своята основна икономическа дейност в преработващата промишленост, канализационните услуги и управление на отпадъци, създаването на информация и далекосъобщения и научните изследвания. Фирмите трябва да имат реализирани нетни приходи от продажби за последните три години в размер на над 210 000 лв. за микро, над 750 000 лв. за малките и над 3 млн. лв. за средните предприятия. Минималният размер на безвъзмездната помощ е 35 000 лв, а максималният размер се определя спрямо категорията на дружеството, като микро-предприятията могат да получат максимално 180 000 лв, малките предприятия – 350 000 лв., а средните – 700 000 лв.
Киберсигурността се превръща в приоритет по целия свят. Българските компании все повече осъзнават колко е важно надеждно да защитават своите данни. Какви възможности ще им предостави процедурата „ИКТ решения и киберсигурност в малки и средни предприятия“ и кои фирми ще могат да се включат?
По процедура „ИКТ решения и киберсигурност в малките и средни предприятия“ фирмите ще могат да внедрят модерни ИКТ решения за подобряване на управленските, производствените и логистичните процеси. Ще се стимулира и повишаването на информационната и киберсигурността. Очаква се кандидатстването да стартира през септември, като ще бъдат допустими МСП от всички сектори без „Селско, горско и рибно стопанство“, „Добивна промишленост“, „Строителство“, „Образование“ и „Социална дейност“.
Енергийната ефективност и развитието на възобновяеми енергийни източници е важна тема за Европа и за света. Какви възможности за българския бизнес ще предостави процедурата „Инсталиране на системи за ВЕИ в комбинация със системи за локално съхранение“?
По процедура „Инсталиране на системи за ВЕИ в комбинация със системи за локално съхранение“ с бюджет от 200 млн. лв. ще бъдат подпомогнати фотосоларните инсталации до 1 MWh за собствено потребление и съоръжения за съхранение на енергията. Ще бъдат подкрепени МСП и малки дружества със средна пазарна капитализация от целия икономически спектър с изключение на секторите „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.
Кога се очаква да стартира Подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделските дейности“ на Програмата за развитие на селските райони и към кой е насочена тя?
Съгласно индикативната годишна работна програма за 2022 г. по Програмата за развитие на селските райони Подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделските дейности“ е планирана за месец септември тази година. Предвид че подмярката все още не е обявена за обществено обсъждане, има вероятност стартът ѝ да се забави. Тя е насочена към земеделски производители или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Минималният размер на допустимите разходи е 10000 евро, а максималният – 200000 евро, като интензитетът на безвъзмездната финансова помощ е до 50 %.
Какви дейности могат да бъдат финансирани по нея?
По Подмярка 6.4. ще бъдат подкрепени инвестиции в неземеделски дейности, като:
– Производство и/или преработка на неземеделски стоки и материали;
– Предоставяне на услуги за всички икономически сектори и населението;
– Развитие на технологиите в областта на „зелената икономика“, включително на енергия от ВЕИ за собствено потребление;
– Развитие на занаяти и други неземеделски дейности.
Предвижда се финансовата помощ да се предоставя за материални и нематериални инвестиции за създаване и развитие на неземеделски дейности в селските райони, включващи:
а) Изграждане или подобрения на недвижимо имущество, модернизиране на сгради, помещения и други недвижими материални активи, предназначени за инвестиционните дейности на територията на селски район;
б) Закупуване на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, необходими за изпълнение на проекта, предназначени за производствени дейности на територията на селски район;
в) Развитието на технологиите в областта на „зелената икономика“, включително на енергия от ВЕИ за собствено потребление. Инвестиции за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, като капацитетът на инсталациите не трябва да надвишава мощност от 1 мегават;
г) Хонорари Общи разходи, свързани с разходите за буква „а“ и „б“, например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост;
д) Нематериални инвестиции: придобиване и създаване на компютърен софтуер и придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки.
Какви са критериите, на които трябва да отговаря едно предприятие, за да се включи в Подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделските дейности“?
Кандидатите следва да имат седалище или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район и да осъществяват инвестициите в селски район. Необходимо е да представят разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи. Ако кандидатът е земеделски производител, стопанството му трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро. Инвестициите в производство на електроенергия от биомаса не се подпомагат, ако те не произвеждат 10% топлинна енергия от общо произведената енергия. При производство на биоенергия (включително биогорива) суровините от зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни култури, маслодайни култури, както и суровини, които могат да се използват за фуражи се ограничават до 20%. Ограниченията от 20% не се прилагат за отпадъчни продукти от тези култури, които не се използват за фуражи. Проекти с включени инвестиции за производство на енергия от ВЕИ се подпомагат ако не надхвърлят необходимото количество енергия за покриване на потребностите на предприятието.
Имали сектори, за които не се предвижда европейско финансиране?
Със средства от Европейския съюз приоритетно се финансират производствените предприятия, което е разбираемо, предвид че те носят най-голяма принадена стойност в икономиката. При това положение обаче има отделни сектори, за които достъпът до финансиране е ограничен като например строителство, търговия, услуги и здравеопазване.
Какъв съвет бихте дали на българските фирми, които никога не са се възползвайки от възможностите, които им предоставя Европа, смятайки, че кандидатстването по европейски програми е дълъг и сложен процес, доста често обречен на неуспех?
Всяка една процедура е специфична сама за себе си и крие много подводни камъни. Най-важното е доверието между клиент и консултант. След стартирането на процеса по подготовката на дадено проектно предложение, ние извървяваме пътя съвместно с клиента от неговата идея, преминавайки през кандидатстването, одобрението и отчитането. Проблемите, които се срещат при всеки един проект, могат да бъдат разнообразни, но не и неразрешими. Затова цялата проектна идея се разглежда от самото начало, изработват се концепция и план за управлението, за да не настъпят в бъдещ етап сериозни пречки и неприятни изненади по време на нейната реализация. Нашата задача е максимално добре да подготвим проектните предложения и всяка една фирма, която ни се е доверила, да получи финансиране.
