Поредицата от действия на Запада са насочени към задушаване на руската икономика и банкова система и наказване на вътрешния кръг на Владимир Путин. Какви още санкции биха могли да се наложат?
В отговор на инвазията на Русия в Украйна, САЩ, Обединеното кралство, ЕС и много други нации отвърнаха с икономически мерки, които доведоха до падането на руската рубла, отрязаха големите руски банки от световната финансова система и засегнаха държавни фирми и олигарси, включително и самият Путин.
САЩ казват, че действията им са засегнали 80% от банковите активи в Русия; а ЕС 70%. Съюзниците също предприеха стъпки за ограничаване на достъпа на Русия до ключови технологии, като микрочипове и лазери; и се работи в същата посока и с криптовалутите.
Това са най-строгите санкции, пред които Русия се е изправяла някога.
Анализаторите очакват политиците да продължат да затягат обръча около Путин – например чрез добавяне на повече видове технологии и нови компании към черните списъци. Последното действие на САЩ в сряда беше насочено към оборудването за рафинериите за петрол, наред с други стъпки.
„В момента сме на седем или осем от 10 по стълбата на ескалацията“, казва Емили Килкрийз, старши сътрудник и директор на Програмата за енергия, икономика и сигурност във Вашингтонския мозъчен тръст, Центъра за нова американска сигурност. „Определено все още има място за затягане.“
Енергийно изключване
Много западни компании, включително BP, Apple и други, отговориха на ситуацията, като предприеха стъпки за спиране на услугите си или напускане на страната.
Но към този момент търговията все още може да се осъществава – не на последно място ключовия износ на петрол и газ, за които Русия е основен глобален доставчик.
Западните политици не са склонни да удрят енергетиката, отчасти поради страх да не предизвикат скок в цените на енергията, което би причинило икономически щети в собствените им страни – особено в Европа, която разчита на Русия за приблизително 40% от своя внос на газ и около 30% от вноса на петрол.
Но има нарастващ натиск върху САЩ и Европа да действат.
„Имам чувството, че ще стане политически несъстоятелно да се каже, че ще продължим да плащаме на Русия за петрол, газ и въглища“, казва Кристофър Милър, професор в училището Флетчър на университета Tufts и експерт по руската икономика.
„Вече е политически много трудно за западните лидери да стоят настрана и мисля, че ще става още по-трудно.“
Това е много сложно уравнение.
Докато сделките с петрол и газ са от ключово значение за предотвратяването руската икономика да се срине, прерязването на тази спасителна линия рискува да предизвика по-екстремна реакция от страна на Русия, казва Джефри Шот, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics, мозъчен тръст във Вашингтон .
„Нивото на икономическия натиск сега е сериозно. Ако се наложат допълнителни икономически санкции, Путин може да отговори с кибернетични и военни действия, които само ще влошат ситуацията“, казва той.
Русия може да устои на загубата на западните купувачи, ако може да продава по-малко на световните пазари, но на по-висока цена, казва г-жа Килкриз.
„Мисля, че хората искат да видят реакция… но трябва да помислите за ефекта от прекъсването на тези продажби. Ще навреди ли на Русия? Всъщност не е сигурно“, казва още тя.
Незабавна болка
Санкциите вече предизвикаха икономически хаос в Русия.
Рублата падна до рекордно ниски нива спрямо долара, което уврежда покупателната способност на руските семейства в момент, когато покачването на цените и влошаването на стандарта на живот, вече са факт.
Консултантската компания Capital Economics наскоро оцени, че санкциите могат да свият руската икономика с 15% само тази година.
Болката не е ограничена само до Русия.
Глобалните цени на петрола вече са се повишили с над 10% от началото на февруари на фона на напрежението – и анализаторите очакват те да останат повишени поради несигурността на ситуацията.
Украйна и Русия доставят близо 30% от световната пшеница, 19% от царевицата и 80% от слънчогледовото олио.
Валутите в страни с тесни връзки с Русия, като Казахстан, също са засегнати.
„Това е проблемът със санкциите – те никога не засягат само едно място“, казва Кристи Айрънсайд, професор по руска и съветска история в университета Макгил. „Те могат да имат други въздействащи ефекти, така че каквото и да правят политиците по-нататък, те трябва да го обмислят много внимателно.“
Не е ясно как икономическата дестабилизация ще повлияе на позицията на Путин у дома – и дали ще го накара да преговаря за край на действията му в Украйна.
В крайна сметка руснаците са издържали на икономическа изолация и преди и възможността да си позволят международни пътувания и вносно сирене може да нямат голямо значение.
Проф. Милър казва, че не е оптимист, че санкциите ще принудят Путин да преговаря за Украйна. Но ако бъдат поддържани, казва той, те могат да ограничат силата му.
Източник: BBC
