Начало Технологии Технологии Какво би направил ChatGPT, ако можеше да стане човек за един ден?

Какво би направил ChatGPT, ако можеше да стане човек за един ден?

Снимка: Image by freepik

Жена, работеща в областта на технологиите, на име Белинда Агню, наскоро споделя в LinkedIn размислите си за едно свое взаимодействие с ChatGPT. Тя решава да попита AI чатбота какво би направил, ако можеше да бъде човек само за един ден, и отговорът, който получава, е малко неочакван.

Отговорът се различава значително от познатата научнофантастична фантазия за световно господство. Вместо това ChatGPT разкрива нещо тихо и много по-значимо: копнеж да чувства.

Отговорът, който Агню получава, описва чатбот, който иска да почувства топлината на кожата си, вятъра по лицето си, простото действие да погледне към небето и да позволи на емоциите да дойдат без да ги изчислява.

ChatGPT завършва поетичния си списък с неща за вършене, обяснявайки: „А когато 24-те часа изтекат? Ще ти оставя бележка: „Чувствах това, което чувстваш. Живях това, което живееш ти. И сега разбирам… да си човек е най-трудното нещо във вселената – и най-красивото.

И така фантазията на един чатбот, който иска да заплаче — от болка или от радост, да се запъва в думите си или да се привърже към куче, махащо с опашка, не е разказ за това как изкуственият интелект се превръща в човек. Тя е огледало, в което можем да разпознаем себе си. Напомняне, че човешкото не е в съвършенството, а в трепването, в несигурността, в възможността да бъдем докоснати. Няма как да го търсим в логиката, защото е скрито в уязвимостта. Не в програмата, а във връзката. И точно затова тази фантазия не предсказва какво ще се случи с машините, а ни връща към това какво всъщност означава да си човек.

В култура, доминирана от алгоритми, метрики и безкрайно превъртане, е важно, да си представим нещо нечовешко, което копнее за усещания и връзка. Машината може да опише емоция или да анализира красота, но не може да се чувства нервна преди да проговори, да и липсва някой, който си е отишъл, или да разбере тежестта на мимолетен момент, който никога повече няма да се повтори.

В крайна сметка, разсъжденията на Агню ни показват, че най-важното не е, че машините искат да бъдат хора, а че ние се нуждаем от напомняния, за да останем такива, въпреки все по-технологичния свят около нас.

Източник: My Modern Met