От Лагос до Кейптаун, от Сантяго до Сеул, независимо къде се намират, хората искат да бъдат готини. „Готин“ е дума, която чуваме навсякъде – в музиката, в модата, в социалните медии. Използваме я, за да опишем определен тип хора.
Но какво точно прави един човек готин? Дали става въпрос само за това да бъде популярен или модерен? Или има нещо по-дълбоко?
В скорошно проучване, проведено от Тод Пезути, доцент в Бизнес училището на Университет „Адолфо Ибанес“, съвместно с други професори по маркетинг, се търси отговора на един прост, но изненадващо неизследван въпрос. Кои са чертите на личността и ценностите, които правят някого да изглежда готин – и различават ли се те в различните култури?
6000 души от 12 държави са помолени да се сетят за някой, когото лично познават и който е „готин“, „не готин“, „добър“ или „не добър“. След това те трябва да опишат чертите и ценностите на този човек, използвайки валидирани психологически мерки. Използвайки тези данни, изследователите искат да разберат как „готин“ се различава от общата симпатия или морал.
Страните варират от Австралия до Турция, от САЩ до Германия, от Индия до Китай и от Нигерия до Южна Африка.
Данните показват, че готините хора по целия свят са уникално свързани с едни и същи шест черти: готините хора са склонни да бъдат екстровертни, хедонистични, авантюристични, отворени, силни и автономни.
Тези открития помагат за разрешаването на дълъг дебат за това какво означава да си готин днес.
Кратка история на определението „готин“?
Ранните трудове, споменаващи определението „готин“ го описват като емоционална сдържаност: да бъдеш спокоен, хладнокръвен и безгрижен. Този възглед, вкоренен в метафората за температура и емоция, разглежда това да си „готин“ като признак за самоконтрол и майсторство.
Някои учени проследяват тази форма на хладнокръвие до робството и сегрегацията, където емоционалното сдържане е било стратегия за оцеляване сред поробените африканци и техните потомци, символизираща автономност и достойнство пред лицето на потисничеството. Други пък твърдят, че „готиното“ държание е съществувало много преди робството.
Въпреки това, джаз музикантите през 40-те години на миналия век първоначално са помогнали за популяризирането на тази „готина“ персона – спокойна, емоционално сдържана и стилна – образ, който по-късно е възприет от младежите и различни контракултури.
Корпорации като Nike, Apple и MTV комерсиализират „готиното“, превръщайки контракултурното отношение в по-комерсиално ориентирана глобална естетика.
Какво ви прави готини?
Изследването показва, че значението на думата „готин“ се е променило. Това е начин да се идентифицират и етикетират хора със специфичен психологически профил.
Готините хора са общителни и социални (екстровертни). Те търсят удоволствие и наслада от живота (хедонистични са). Поемат рискове и опитват нови неща (авантюристични са). Любопитни са и отворени към нови преживявания (отворени са). Имат влияние и харизма (силни/вдъхновяващи са). И може би най-важното – правят нещата по свой начин (независими са).
Това откритие се запазва забележително стабилно във всички страни. Независимо дали сте в САЩ, Южна Корея, Испания или Южна Африка, хората са склонни да мислят, че готините личности имат един и същ „готин профил“.
Също така изследователите откриват, че въпреки че готините качества се припокриват с това да си добър или благосклонен, да си готин и да си добър не са едно и също нещо. Да бъдеш мил, спокоен, традиционен, сигурен и съвестен се свързват повече с това да си добър, отколкото с това да си готин. Някои „готини“ черти не са непременно добри, като екстровертност и хедонизъм.
Как е в Южна Африка и Нигерия?
Един от най-вълнуващите аспекти на проучването е да се проследи колко последователно е значението на „готин“ в различните култури – дори в страни с много различни традиции и ценности.
В Южна Африка участниците възприемат готините хора като екстровертни, хедонистични, силни, авантюристични, отворени и автономни – точно както участниците от Европа до Азия. В Южна Африка обаче да си „готин“ е много различно от това да си добър. Южна Африка е една от страните, в които да си хедонистичен, силен, авантюристичен и автономен е много по-готино, отколкото добро.
Нигерия е единствената страна, в която готините и неготините хора са еднакво автономни. Така че по принцип индивидуалността не се възприема като нещо готино. Тази разлика може да отразява културни ценности, които поставят по-голям акцент върху общността, уважението към по-възрастните или колективната идентичност. На места, където традицията и йерархията имат значение, да правиш неща по свой начин може да не е готино.
Социалните науки, както всички науки, обаче не са перфектни. Така че е разумно да се предположи, че автономията може би все още е „готина“ в Нигерия, като несъответствието е резултат от методологични проблеми, като например как нигерийските участници са интерпретирали и отговорили на анкетата.
Нигерия е уникална и защото разликата между готино и добро не е толкова забележима, колкото в други страни. Така че готиното се възприемаше по-скоро като добро, отколкото в другите страни.
Защо това има значение?
Фактът, че толкова много култури са единодушни относно това, което прави някого готин, предполага, че „готиното“ може да изпълнява споделена социална функция.
Чертите, които правят хората готини, може да ги направят по-склонни да опитват нови неща, да въвеждат нови стилове и мода и да влияят на другите. Тези хора често разширяват границите и въвеждат нови идеи – в модата, изкуството, политиката или технологиите. Те вдъхновяват другите и помагат за оформянето на това, което се възприема като модерно, желано или напредничаво.
В този смисъл, готиното може да функционира като вид маркер за културен статус – награда за това, че си смел, отворен и иновативен. Не става въпрос само за повърхностен стил. Става въпрос за сигнализиране, че си с една крачка напред и че другите трябва да ти обърнат внимание.
И така, какво можем да научим от това?
Първо, младите хора в Южна Африка, Нигерия и по света може би имат повече общи неща, отколкото често си мислим. Въпреки огромните културни различия, те са склонни да се възхищават на едни и същи черти. Това открива интересни възможности за междукултурна комуникация, сътрудничество и влияние.
Второ, ако искаме да се свържем с другите или да ги вдъхновим – независимо дали чрез образование, брандиране или лидерство – е полезно да разберем какво хората възприемат като „готино“. Това може да не е универсална добродетел, но е универсална валута.
И накрая, има нещо успокояващо във всичко това: да си „готин“ не е свързано с това да си известен или богат. Става въпрос за това как живееш. Любопитен ли си? Смел ли си? Верен ли си на себе си? Ако е така, има вероятност някой някъде там да те смята за готин – без значение откъде си.
Източник: The Conversation
